Откъм другата страна на двора към кръга от фенери се приближаваха Рифър Монтгомъри и Деймиън. Рифър също беше свалил редингота, сатенената жилетка, дантеленото жабо и колосаната яка. Копринената му риза беше отворена на врата, косата му лъщеше гарвановочерна, защото беше свалил, разбира се, и пречещата перука.
Пръстите на Катрин се вкопчиха отново в пердето, докато наблюдаваше как Хамилтън с едва ли не грациозни танцови стъпки размахва сабята във всички посоки, за да се настрои за зловещото събитие. За разлика от него Монтгомъри стоеше неподвижно, пушеше тънката си пура, от която се вдигаше спираловиден дим.
— Защо не е предпочел да се омете оттук? — измърмори объркана Катрин. — Защо не яхна коня си и не препусна по-надалеч? Та нали трябва да му е все едно дали някой от тук присъстващите ще го сметне за страхливец, или не.
Хариет пристъпи към нея.
— Мъжете ни наричат горделиви и самолюбиви, но се осмелявам да твърдя, че сме прихванали този порок от тях.
Катрин слушаше разсеяно приятелката си. Полковник Хафярд трябваше да играе очевидно ролята на арбитър, защото пристъпи с достойнство в средата на кръга и вдигна заповеднически ръка. Оживената гълчава на зяпачите внезапно замлъкна и полковникът извика съперниците при себе си.
Хамилтън се приближи спокойно към своя командир. Монтгомъри дръпна за последен път от пурата, хвърли я на земята и я угаси с ток, преди Деймиън да му подаде сабята. Лека усмивка играеше на устните на търговеца, когато описа мълниеносно във въздуха със стоманеносиньото острие буквата Z, тя изглеждаше не по-малко заплашителна от раздвижването на китката, демонстрирано преди малко от Гарнър.
Катрин беше открехнала прозореца и високият глас на Хафярд стигаше лесно до двете момичета.
— Господа, мой дълг е да ви предложа да уредите тази affaire d’honneur без проливане на кръв. Старши лейтенант Гарнър, бихте ли се задоволили с извинението на вашия противник?
Хамилтън поклати отрицателно глава.
— Само извинение в никакъв случай не е достатъчно.
— Господин Монтгомъри — полковникът го изгледа изпод гъстите си вежди, — смятате ли, че вашите противоречия могат да бъдат решени по някакъв начин?
— Не виждам как, след като старши лейтенантът очевидно настоява за дуел.
— Е, добре. — Хафярд кимна на секундантите. — Ако всичко е наред, можем да почнем. Имаме ли на разположение лекар?
Дебел мъж с перука вдигна ръка и пристъпи важно напред.
— Доктор Мур, на ваше разположение.
— Ще ви замоля при команда en garde да заемете позиции — обяви навъсено арбитърът. — Нали няма да сгреша, ако кажа, че съперниците са решили да не се съгласяват да приключат дуела при първото проливане на кръв? Е, в такъв случай нека бог се смили над душите ви, господа!
Катрин се отдръпна от прозореца бледа като платно.
— Не са съгласни да спрат след първото проливане на кръв — прошепна тя ужасена. — А това значи… дуел със стопроцентов смъртоносен край. — И тя изтича с разтуптяно сърце към вратата.
— Катрин, къде отиваш?
Без да отговори на Хариет, тя вдигна високо широките си поли, изтича в коридора и надолу по стълбата, сякаш подгонена от демони. Дръпна силно тежката дъбова врата, изтича по ситния чакъл в алеята за карети, после през поляната, където се подхлъзна няколко пъти в мократа от росата трева, но не намали темпото. Още преди да заобиколи къщата и да стигне в задния двор, чу рязкото звънтене на метал. Смъртоносната битка вече беше започнала…
Съперниците бяха свили лява ръка в лакътя, за да пазят по-добре равновесие, докато кръстосват саби. Удари и отбивания се следваха непрекъснато, а зрителите затаяваха напрегнато дъх, защото само след няколко мига стана ясно, че един срещу друг са застанали двама майстори във фехтовката. Силните им добре пресметнати движения напомняха балет с тази разлика, че един от участниците в този балет нямаше да оживее.
Хамилтън беше приятно изненадан от умението на своя противник, защото сега можеше да изтъкне собствената си смелост и да не се изложи по-късно на обвинението, че е убил човек, който не владее майсторски оръжието. Успя с ловък финт да подлъже Монтгомъри да остане за миг уязвим и веднага използва това за удар в незащитената горна част на ръката му. Възклицание се изтръгна от тълпата, когато се проля първата кръв и както го изискваха правилата, след попадението бе дадена кратка почивка.