Деймиън пристъпи с вкаменено лице към баща си.
— Говориш за Катрин, сякаш е стока, за която може да се наддава. За бога, та тя е твоя дъщеря, твоя плът и кръв!
Лицето на сър Алфред пламна още по-силно.
— Тя трябваше да знае, че баща й винаги държи на думата си. След последните й номера я предупредих, че няма да търпя повече подобно държане, но тя продължи да непокорства, иска все нейната да бъде. При най-добро желание не виждам защо господин Монтгомъри да не получи заслужена награда за достойно спечеления двубой, освен ако можеш да ми докажеш, разбира се, че този човек е лъжец или измамник, крадец, убиец, изобщо нехранимайко. В такъв случай тези офицери с радост ще го придружат до най-близкия затвор.
— А. Катрин изобщо ли няма думата? — възкликна гневно Деймиън.
— Не — отвърна сър Алфред кратко и ясно. — Е, сър, какво предпочитате — още шест дуела или безшумната церемония в моята библиотека? Аз никога не бих прибягнал към толкова крайни мерки — продължи той, — но за голямо съжаление господин Монтгомъри не ще може да заобиколи някои проблеми. Полковникът ще трябва да се погрижи за неговата сигурност, докато не си изясним напълно дали не е забъркан, да речем, в нелегална търговия. Подробното проучване на някои делови връзки може да трае седмици и дори месеци, но ти като юрист го знаеш по-добре и от мен.
— Подобно нещо се нарича изнудване! — изфуча Деймиън. — Рифър, те не могат да те принудят да се ожениш.
Монтгомъри сви рамене.
— Нямам друг избор. Нямам време да гния в някой смрадлив затвор, нито бих изпитал особено удоволствие от перспективата да се бия с половин дузина разгорещени драгуни, на които сестра ти сигурно е правила по някое време мили очи. — Той хвърли пурата в легена и напъха ризата в панталона. — Е, хайде да приключваме с всичко това, господа.
— Жилетката ви, сър. И редингота. — Сър Алфред посегна към дрехите и услужливо му ги подаде. Лондончанинът му хвърли пренебрежителен поглед.
— Ако толкова настоявате да ви стана зет, трябва да ме приемете в този ми вид.
В двора около фенерите още имаше гости, вдадени в разпалени спорове относно всяка подробност на дуела. Когато Монтгомъри се появи с ескорта от драгуни, всички млъкнаха и се втурнаха към къщата, защото надушваха нов скандал и разбира се, никой не искаше да го изпусне.
Късите крака на сър Алфред го затрудниха и той не можа да настигне в хола високия търговец, за да му посочи пътя към библиотеката. Веднага щом Монтгомъри, полковник Хафярд и Деймиън влязоха в нея, той заключи вратата, след като вече беше заповядал на драгуните да се погрижат жива душа да не влезе и да не излезе от библиотеката без негово разрешение.
Библиотеката, с рафтове от пода до тавана, беше всичко друго, но не и уютна. Уморени пламъци ближеха тъжно почти овъглените цепеници в камината, единственият източник на светлина беше триръкият свещник върху огромната махагонена маса.
Хариет Чалмърс беше седнала на канапе, тапицирано с червена дамаска, и хълцаше тихичко в носната си кърпичка. Отец Дювал, който беше поканен за тържество по случай рожден ден, а сега трябваше най-неочаквано да венчае, прелистваше с нещастен израз на лицето една библия. Лейди Карълайн Ашбрук се беше настанила в едно кожено кресло и оправяше някакви невидими гънчици по роклята си. Беше красива стройна жена, от която Катрин бе наследила нежните черти на лицето. Под пластовете оризова пудра проблясваше меднорусата й коса, а безукорният тен можеше спокойно да мине без грим. Теменуженосините й очи бяха с един тон по-тъмни от тези на дъщеря й, но някак уморени и говореха твърде ясно за нерадостния й съпружески живот. Многобройните авантюри, с които се опитваше да избяга от отчаянието, не бяха тайна за никого в семейството, но съпругът й избягваше да я обвинява в каквото и да било, защото и той самият беше имал едва три седмици след сватбата първата си любовница.
Когато Рифър Монтгомъри влезе в библиотеката, лейди Карълайн го изгледа любопитно от глава до пети, сякаш размисляше дали може да стане някой от поредните й любовници. Хариет спря за малко, да хълца в кърпичката и размени ужасен поглед с Деймиън, докато сър Алфред сподели доволен със свещеника:
— Господин Монтгомъри е готов да вземе дъщеря ми за жена.
Достопочтеният отец погледна безпомощно към сумрака край прозореца.
— Ами… хм… госпожице Катрин?
Тя стоеше толкова неподвижно, че Деймиън и Рифър досега не я бяха забелязали.
— Катрин! — Сър Алфред й кимна повелително. — Да излезеш веднага от проклетия ъгъл. За щастие ще имаме възможност да поправим поне отчасти бедите, които ни довлече тази вечер. Чу ли ме, Катрин?