— А вие можете ли да кажете, че бяхте обмислили всички последици, когато ме използвахте, за да накарате любовника си да ревнува? — възрази Монтгомъри.
— Старши лейтенант Гарнър не ми е любовник.
— Както и да е… Не са ли ви предупреждавали, че е опасно да се дразнят горди мъже и диви животни? И едното, и другото може да има непредвидими последици.
— Към коя от двете категории принадлежите вие?
— Оставям на вас да прецените — Рифър се поклони учтиво. — А тъй като продължавам да бързам, бих предложил… — той посочи обеда, който Диърдри беше приготвила върху простряно вълнено одеяло, и Катрин гордо се отдалечи.
Монтгомъри наблюдава известно време олюляващите се бедра под сивата кадифена пола, но после предпочете да се присъедини към кочияшите, които престанаха да се притесняват от джентълмена, когато той им предложи от пурите си.
ГЛАВА ШЕСТА
Каретата продължи да препуска целия следобед през всички дупки по пътя, но сега Катрин се утешаваше с надеждата за скорошен край на мъченията. Това, че Монтгомъри сам предложи анулиране на брака, беше най-доброто решение. Никакви спорове, никакви претенции за зестрата й…раздяла по взаимно съгласие. Не можеше да отрече, че той се държи почтено, но ако искаше да е съвсем честна, трябваше да признае, че желанието му да се отърве час по-скоро от нея нараняваше гордостта й. Този лондонски търговец би трябвало да е щастлив, че е успял да спечели Катрин Огъстийн Ашбрук за нищожната цена на няколко леки рани.
— Намираме се в източните покрайнини на Уейкфийлд.
Катрин се стресна уплашено и установи, че каретата е спряла. Трябва да беше спала дълги часове, защото ивицата небе, която можеше да види зад широките плещи на Монтгомъри, беше вече почти тъмна.
— Ще ви бъда много признателен, ако останете в каретата, докато се разбера със собственика на хана.
— Ами съдията? — попита сънено Катрин.
— За него ще се наложи навярно да почакаме до утре заран — гласеше лаконичният отговор.
— Е да… В този миг мечтая само за чисти чаршафи, гореща баня и нещо за ядене. Умирам от глад.
— Ще видя какво мога да направя — ухили се съпругът й.
Катрин се отпусна отново назад, окрилена от мисълта, че вече е загърбила най-лошото. След три или четири дни, най-много след седмица Хамилтън ще дойде в Уейкфийлд да я отърве, а бракът й ще е вече анулиран й тя ще може да пристъпи пред олтара с мъжа, когото обича и комуто принадлежи за вечни времена.
Когато чу скърцането на ездитни ботуши върху коравата пръст, тя побърза да запретне поли, прие помощта на ръката в черна ръкавица, за да слезе от каретата, но застина вцепенена на стъпалото, вперила разочарован поглед в „странноприемницата“.
Онова, което виждаше, беше глинена съборетина със сламен покрив и разкривени рамки на прозорците. Цепнатините в стените и покрива пропускаха повече пушек, отколкото полусрутеният комин.
— Това шега ли е? — попита тя гневно.
— Нищо подобно. Отвън сградата може да не е особено привлекателна, но ханджийката е почтена жена и ме увери, че тук човек може да хапне от най-вкусните месни пастети и да пийне от най-добрата бира в Англия.
— Кръчма, значи! Довели сте ме в кръчма!
— Ще пренощувате в чиста стая, ех, не е много луксозна и…
— Стените може да са посребрени, подът позлатен, а в съседната стая да живее самият крал — изсумтя Катрин, — но и тогава дори десет коня не биха могли да ме откарат до тази съборетина, под чийто покрив не бих могла да прекарам дори час, та камо ли да преспя цялата нощ.
— Скъпа моя госпожо Монтгомъри… — той изведнъж я вдигна и тя се усети притисната към коравите му гърди. — Можете да минете със собствените си крака през тази врата и да се качите в стаята си, в противен случай ще бъдете внесена като чувал с брашно!
Катрин си пое дъх.
— Причинявате ми болка.
Той я пусна на земята, но без да отхлабва прегръдката си.
— На всичко отгоре и плачлива! Не ви ли казах още при първата ни среща, че трябва да ви се прочете лекция за суровите реалности на живота?
Гласът му беше измамно мек, но черните очи блестяха заплашително и въпреки че беше опряла юмруци в гърдите му, беше невъзможно да се отскубне.
— Вие сте още по-отвратителен, отколкото си мислех! Дано само час по-скоро дойде това утре…
— Очаквам го с не по-малко нетърпение от вас, госпожо, но дотогава ще трябва да се държите прилично. Ще влезете в тази странноприемница, ще се усмихнете приятелски на госпожа Грънди, която е на върха на щастието, че може да подслони една дама.
Неговият сарказъм беше предизвикателен, но той най-сетне я пусна. Междувременно Диърдри също бе слязла от каретата и гледаше съборетината не по-малко смаяно от господарката си.