— Но госпожице Катрин! — възкликна шокирана Диърдри.
— Шшт! Искам само да видя с кого разговаря.
Освен Монтгомъри в стаята имаше още двама мъже. Първият беше среден на ръст и толкова слаб, сякаш отдавна не бе ял нищо добро. Ако се съди по едва поникналата брада, беше навярно не по-голям от Катрин. Другият беше висок почти колкото Монтгомъри, но нямаше неговото мускулесто тяло, а лицето му беше одухотворено, сякаш беше поет или философ. И двамата носеха ленени ризи, къси кожени якета и панталони за езда.
Сега и Монтгомъри се появи в тясното зрително поле на Катрин.
— Още утре ще сме се отървали от нея — каза той равнодушно.
Философът спря поглед върху прясната рана на слепоочието му.
— От нейния съпруг ли ти е?
— Малка грешка в моите пресмятания — призна Монтгомъри, — но нищо сериозно. А сега ще е добре да се върнем към по-важното… Слуховете, които чухме в Лондон, за съжаление се потвърдиха. Полковникът съобщи, че значителна част от армията се готви за прехвърляне на Север и очаква заповедта към края на месеца.
— Подозират ли нещо?
Монтгомъри кимна навъсено.
— Знаят, че нашият приятел вече не е в Нормандия и очевидно не вярват да се е върнал в Рим. Някои са даже убедени, че вече е прекосил Ламанша с армията си.
— Лично полковникът ли ти го довери?
Монтгомъри хвърли шапката и палтото си на леглото.
— Да. Поехме риск да се срещнем в Дерби, но беше немислимо толкова важна информация да се повери на куриери. Той с пълно основание е силно разтревожен от факта, че английската армия знае твърде много за нашите планове — много повече от онова, за което би могла да се осведоми по собствените си канали.
— Ех, информатори има и от двете страни — забеляза спокойно философът.
— На този полковник може ли изобщо да му се има вяра? В края на краищата нали и той самият е съсел — каза младежът с подчертан шотландски акцент.
Щом чу диалекта и думата „съсел“ Катрин се поотдръпна от стената, защото това беше обидният прякор, с който келтите даряваха всеки истински англичанин.
— Нещо не е наред? — прошепна Диърдри.
— Шшт! Аз… още не зная. — Тя се наведе отново и притисна този път към пролуката не око, а ухо.
— Още колко време смяташ да използваш името Монтгомъри?
— Докато е от полза. Почти ще съжалявам да се разделя с него, защото много ми допадна, както и целият начин на живот на Рифър Монтгомъри.
— Което доказва, мили братовчеде, че твърде дълго си отсъствал от дома! — Беше пак младежът, който говореше на шотландски диалект. — Братята ти имат нужда от теб, твоят клан има нужда от теб, но ти си даде твърде много време, по дяволите! Може би трябваше да решим да преведем обратно в Шотландия не теб, а баща ти.
— Моят старец щеше да е несъмнено по-подходящ, Иън — съгласи се Монтгомъри. — Само че англичаните щяха веднага да го заловят и без съд набързо да го обесят.
— А ти защо си толкова сигурен, че няма да те сполети същата съдба? — попита Иън. — За твоята глава все още дават награда от десет хиляди крони и щом херцогът на Аргайл чуе, че си се върнал в Акнакери, положително ще удвои сумата.
— С удоволствие бих присъствал на мига, в който ще го научи — отвърна Монтгомъри, — само и само да зърна израза на лицето му.
— Ех, по-важно би било да успеем да надникнем в главата му — намеси се разумно философът. — Бъди сигурен, че той няма да се задоволи само с удвояване на наградата.
— Олуин е прав — каза младежът. — Херцогът ще предприеме нещо. Той има добра памет, както и целият му клан. Никой от тях не е забравил, че си убил двама сина на могъщ земевладелец. Но повече, отколкото от херцога трябва да се пазиш от третия му курвенски син, който за съжаление тогава ти се изплъзна. Той ще втълпява на всеки мъж от клана Кембъл на сто мили наоколо, че е крайно време смъртта на двамата му братя да бъде отмъстена и всички ще наточат мечовете си и ще тръгнат да те търсят.
— Херцогът на Аргайл ще дръпне юздите както на клана си, така и на своя племенник — възрази спокойно Монтгомъри. — След като са минали толкова години, поводът, за да бъде отмъстено на клана Камерън, би сплотил по-бързо планинците, отколкото дебаркирането на принц Чарлз със стоте хиляди французи, които той ни обеща. Пък и английското правителство няма да е очаровано от каквито и да било прояви на насилие от страна на клана Кембъл, защото много добре знае, че брат ми Доналд е единственият, който може да попречи бурето с барут да избухне.