— Е да, твоят брат може би затова толкова държи ти да се върнеш в Акнакери, защото съзнава, че можеш да станеш искрата, която ще причини взрива.
— Доналд е миролюбив човек, той е дипломат, а не воин. Война с Англия е последното, което иска.
— Да, но може би му е ясно, че въпреки всичко ще се стигне дотам. Може би знае, че времето на дипломацията е към края си, може би има нужда от някого до себе си, който да е способен да поведе клана на война. Хората се вслушват в неговите думи, но ще се бият за теб.
— Не смятам, че Доналд има такава задна мисъл.
— Съмняваш се в лоялността му към каузата на Стюартовци?
— Лоялност и глупост са две различни неща.
— Искаш да кажеш, че е глупост да искаме да помогнем на своя крал да получи правата си? — възкликна възмутено Иън.
— Мисля, че светът гъмжи от почтени глупаци, които приемат за божествена справедливост да се гонят взаимно в кръг. Преди да се включи в преследването, мъдър човек би трябвало да поразмисли кой от тези глупаци води след себе си по-силната армия.
— Крал Луи ни обеща войска — възрази Иън.
— Само в случай, че и Холандия предостави своя армия.
— Той никога не би изоставил братовчеда си в беда.
— Луи, кралят на Франция, би изоставил в беда дори родната си майка, ако това му е изгодно.
— Но в такъв случай ти защо се съгласи да се върнеш?
— И аз самият не зная.
— Ами ти, Маккейл?
— Аз следвам Алекс навсякъде — отвърна философът.
— Всемогъщи боже! — избоботи Иън. — Да не го бях чул със собствените си уши, щях да твърдя, че е невъзможно. Камшройнайх Дуб се бои от една малка война със съселчето… За бога, или си забравил кой си? Забравил си чия кръв тече във вените ти?
— Не, не съм го забравил.
— В такъв случай по време на пътешествията си си се отклонил някъде от правия път — изсумтя Иън. — Ти вече не си Камерън! Не си онзи Аликзандър Камерън, който срази драконите от замъка Инвъреъри!
— Онези дракони бяха от плът и кръв, пък и няма нужда да ме провъзгласяваш тържествено за свети Георги. Онова, което извърших, което трябваше да извърша, беше брутално и отблъскващо.
— Отблъскващо? Може би, но далеч не толкова отблъскващо, колкото онова, което виждам сега. Ти си станал страхливец, братовчеде! Същинско съселче.
Гневни стъпки и шумно затръшване на врата подсказаха на Катрин, че младежът е изскочил разгневен от стаята. За кратко време настъпи тишина, после философът каза:
— Не беше ли малко груб с него?
— Той е една от онези разпалени глави, които ще въвлекат Шотландия във война, за която тя не е готова — възрази Монтгомъри.
— Вярно, но той едва ли е на повече от деветнайсет или двайсет. На тази възраст и ти си вярвал, че можеш да преобърнеш света.
— Въпреки това никога не съм бил фанатик. А що се отнася до войните с вятърни мелници, и ти си участвал неведнъж в тях, приятелю.
— Само защото трябваше да ти пазя тила.
— Никой не те е молил да го правиш.
— Да, прав си — съгласи се Маккейл. — Но какъвто съм си добросърдечен, пък и малко чалнат. Всяка заран, щом се събудя, се замислям каква ще е следващата авантюра, в която ще ни въвлечеш, и тъкмо това прави живота ми толкова интересен.
— Радвам се, че съм ти предоставил много развлечения — рече сухо Монтгомъри.
— Алекс… коя е истинската причина за готовността ти да се върнеш у дома? Живяхме петнайсет години в изгнание. Не беше ли достатъчно дълго? Не биваше да пренебрегваш така с лека ръка предупрежденията на Иън относно херцога на Аргайл. Кланът Кембъл все още иска да те види увиснал на бесилото заради убийство.
— За тази цел ще трябва първо да ме хванат.
Маккейл въздъхна и прокара пръсти през светлокестенявата си коса.
— Никога ли не те дострашава, че късметът ти, който от толкова време все проработва, някой ден ще ти изневери?
— Трябва ли да се тревожа? Предоставям го на теб.
— Не зная защо, но не ме напуска чувството, че от моя страна е било съдбоносна грешка да напусна мекото легло на прелъстителната графиня Дьо Морне.
— Е, все някой ден съпругът й щеше да проумее, че си му сложил рога — разсмя се Монтгомъри. — Освен това и ти беше, не по-малко от мен, полудял от желание да видиш отново родината си.
— Двама сантиментални глупаци, нали? Тъй или иначе сигурно ще се изправим пред крайно интересно предизвикателство. Граничните стражи обикалят ден и нощ, шотландският полк Черен страж неуморно търси бунтовници и скоро зад всеки храст и всеки лист ще дебне по един Кембъл, желаещ да прибере наградата. Да съм забравил нещо? — позасмя се той.