— Това може да е единственият ни шанс. Тези мъже са убийци и предатели. Нали не вярваш, че ще оставят жива някоя от нас? Може би вече са убили кочияшите… Нямаме време за дълги спорове кой да тръгне и кой да остане.
Камериерката кимна колебливо, бързо се наведе, запретна до над коленете грубата си черна пола и тънката риза. Над едната жартиера беше вързала за бедрото кинжал. Тя го извади от ножницата и го показа на господарката си, беше не по-дълъг от ръката й, но пък много остър.
— Това нещо ми е бивало от голяма полза, когато някой ратай ставаше прекалено нахален — обясни тя. — Вземете го, госпожице, и го скрийте най-добре ей тук… — Тя пъхна оръжието под корсажа на сивия костюм на Катрин и прикри дръжката с дантела. — Ако се наложи да се разделим или ако някой от тези мъже се опита да ви причини зло, пробождате го, без да се колебаете, най-добре в слабините! От такъв удар всеки нехранимайко почва да се гърчи на пода.
Катрин гледаше с нараснало уважение камериерката си. За свой срам трябваше да признае, че не беше обръщала особено внимание на ирландското момиче, което я обслужваше от седем години. Слугите бяха нещо като сенки, които се движеха из Роузууд Хол и изпълняваха покорно всяко желание на взискателните си господари, а Диърдри се бе държала скромно и незабелязано както останалите. Чак сега Катрин съобрази, че ирландката трябва да е приблизително на нейната възраст, висока и стройна като нея. Ако лъскавата кестенява коса не беше прибрана на строг кок на тила, ако беше изкусно накъдрена и фризирана, щеше да обрамчва лице, на чиито нежни, меки черти би могла да завиди не една високопоставена млада дама.
— Бог да те благослови, Диърдри! — Катрин хвана импулсивно ръцете на камериерката. — Толкова съм ти благодарна за компанията и верността. Да бях сама, нямаше да имам и половината от смелостта, която ме крепи сега.
Диърдри се изчерви от радост при неочакваната похвала и стисна окуражаващо ръцете на господарката си.
— Веднага ли да сляза долу, или да поизчакам още малко? Нали ханджийката щеше да ни донесе нещо за ядене и отсъствието ми може да й направи впечатление.
— Не, не бива да губим повече нито секунда. Побързай, преди тя да…
Стъпки в коридора накараха двете момичета уплашено да замрат, Диърдри бе със запретнати поли и едната ръка на перваза.
Вратата рязко се отвори и смаян глас извика:
— Какво, по дяволите, сте намислили вие двете?
ГЛАВА СЕДМА
— Деймиън! — Катрин бе толкова изненадана да види брат си застанал на прага, че го гледаше, като да бе призрак.
— Какво… какво правиш ти тук?
— Ами, първо, искам да те отведа у дома и второ… — той не можа да довърши изречението, защото сестра му се хвърли, хълцайки, на врата. — Е, стига де, какво ти е? Случило ли се е нещо?
Задавена от сълзи, тя можеше само нечленоразделно да пелтечи. Деймиън я побутна леко да седне на леглото и потърси под наметалото си носна кърпа. — Така, а сега си изсекни като добро момиче носа и ми разкажи какво е станало. От какво си се уплашила толкова?
— О, Деймиън… Катрин вдигна към него насълзени очи. — Деймиън, слава на бога, че си тук.
— Рифър не ти ли каза, че ще дойда?
— Той… той е знаел?
— Естествено. Миналата нощ, или по-точно тази заран, се разбрахме с него, че ще ви последвам и ще ви намеря тук, в странноприемницата, за да стана рано сутринта свидетел при анулирането на брака, а после да те отведа в Роузууд Хол.
— Той… той се е уговорил с теб да се намерите тук?
Деймиън й взе носната кърпичка от ръката и избърса сълзите от бузите й.
— Рифър е наистина твърде непредсказуем, но не може да му се отрече здрав разум. Беше му ясно, че щом преспи и изтрезнее, баща ни ще съжали за стореното, но беше, разбира се, немислимо и да те отпратят да се прибереш сама, а той не би могъл естествено да те придружи.
— Той наистина ли искаше да анулира брака?
— Ами да! Доколкото зная, Рифър не мечтае за уютен семеен живот. — Деймиън свъси смаяно чело. — Ти наистина ли повярва… господи, искаше да се прекачиш през прозореца, за да избягаш от съпружеските си задължения, нали? Не, честна дума, Кати…
— Деймиън, ти наистина ли познаваш добре този Рифър Монтгомъри?
— Защо питаш?
— Познаваш ли го добре? Какво знаеш за него?
— Достатъчно, за да му имам доверие. Запознахме се преди три или четири години в Брюксел, и оттогава той е мой доходен клиент.
— За какви случаи прибягва към твоите съвети?
— Внос, износ… Нали е търговец. Катрин, какво искаш да ми кажеш? Защо ми задаваш тези въпроси?
Тя прегърна ръцете му и мъчително преглътна.