— Деймиън, този тип се представя за друг, за човек, който не е. Името му не е Рифър Монтгомъри, той не е лондонски търговец и дори не е англичанин.
— Какво? Катрин, какво значи всичко това?
— Говоря ти за него — прошепна заговорнически Катрин. — Той е шпионин, той е убиец! С ушите си го чух да казва, че можело да избухне война, ако някой разбере, че е тук.
— Война? Кати, зная, че си преуморена и познавам буйната ти фантазия, но…
— Видя ли хората, които го придружават?
— Да, на масата в кръчмата с него седяха двама мъже — потвърди бавно Деймиън.
— Те са негови приятели или съучастници, или и аз не зная какво. Зная само, че са го чакали тук и че искат да продължат заедно на Север. — След драматична пауза добави: — Желанието им е да се приберат у дома си… В Шотландия! Те са шпиони, яковистки шпиони!
Деймиън я гледаше така загрижено, сякаш се боеше, че е изгубила разсъдъка си.
— Кати, разбирам, че не можеш да понасяш този мъж, но Рифър не е нито…
— Името му не е Рифър, а Аликзандър, Аликзандър Камерън и в някакво селище на име Орчбъри или нещо подобно е издирван заради убийството на двама мъже. Ако имахме повече време, навярно би могъл да провериш.
— И сигурно щеше да има някакво логично обяснение. Хората си сменят името по най-различни причини, но не е задължително заради това да са шпиони или убийци.
— Госпожица Катрин казва истината — намеси се спокойно Диърдри. — И аз го чух да казва, че по пътя към родната Шотландия трябва да се пазят от граничарите и от Черната стража.
Очите на Катрин заблестяха победоносно.
— За залавянето му е обявена награда от десет хиляди крони! А вчера вечерта е бил в Роузууд Хол, за да се срещне с някакъв полковник — боже милостиви, нали е невъзможно това да е бил чичо Лорънс? Всеки случай този полковник му е дал секретни сведения за движението на войските. Деймиън, трябва да проумееш, че той само те е използвал, използвал е приятелството ти и твоите връзки, за да прикрие по-добре истинската си дейност.
Деймиън беше пребледнял, а в очите му се четеше борба между скептицизма и пълното доверие.
— Кога чу всичко това?
Катрин посочи цепнатината в стената.
— Можех всичко да чуя и видя. Онези явно не бяха съобразили колко тънки са тук стените. — Брат й гледа толкова дълго втренчено процепа, че тя изгуби търпение. — Но какво ще правим сега?
Той най-сетне я погледна пак.
— Какво да правим?
— Те са шпиони и предатели! Не можем да ги оставим чисто и просто да си отпътуват.
— Имаме ли друг избор?
Тя се замисли за миг и хвана развълнувана ръцете му.
— Ако той наистина има намерение утре заран да анулира в Уейкфийлд брака ни, достатъчно ще е да кажем истината на мировия съдия, а той ще се погрижи този бандит да бъде веднага арестуван и да отиде в затвора, където му е мястото.
Горда с плана си, свидетелстващ за съобразителност, тя вдигна глава. Вече не беше паникьосана, а сигурна в себе си, струваше й се освен това много възбуждащо да допринесе за залавянето на опасни престъпници. Държанието й на празненството по случай рождения й ден щеше веднага да бъде забравено и щяха да я честват като героиня. Хамилтън щеше да е толкова горд с нея, че щеше тутакси да поиска ръката й. Планът й беше безукорен и далеч не толкова рискован, колкото едно катерене в тъмното.
— Е, какво ще кажеш? В Уейкфийлд сигурно има военен гарнизон, нали?
— Ако не се лъжа, цял полк — измърмори Деймиън. — Но рискът…
Катрин се ухили отмъстително.
— Можеш ли да си представиш! През целия дълъг път той ни даде само веднъж почивка, колкото да хапнем и пийнем нещо и да се поразтъпчем. Едва при този кратък отдих следобед господинът благоволи да ми съобщи, че желаел бракът ни да бъде анулиран. Представяш ли си какви мъчения трябваше да изтърпя дотогава? Но най-лошото бе, че не му стигна почтеност да каже, че ти ще ни последваш! Толкова съм бясна, че ми иде направо да се разкрещя за помощ та ако ще и на какъвто ще риск да се изложа!
— От подобна глупост категорично бих те възпрял — побърза да каже Деймиън. — Единственият ни шанс да успеем, е да се престориш, че нищо не си чула и видяла.
— Сто пъти бих предпочела да почна да крещя.
Деймиън си разтри челото.
— Сега трябва да сляза пак долу. Ако се забавя тук прекалено дълго, могат да заподозрат нещо.
Катрин се вкопчи в ръката му.
— Нали не искаш да ни оставиш сами?
Той отметна една златна къдрица от лицето й.
— Ще вляза в кръчмата така, както бих го сторил, ако нищо не ми е направило особено впечатление. Ще ям и ще пия заедно с тях, а след като вече зная кои са, много ще внимавам какво си говорят. Може да науча нещо, което да ни е от полза. А ти се опитай да поспиш. Утре ще имаш нужда от всичките си сили и цялата си смелост. Но бъди сигурна, че косъм няма да падне от главата ти, ако правиш всичко, което те очакват от теб.