— Вярно е, значи? — ухили се най-безсрамно Иън. — Ти наистина си женен за тази фукла, така ли?
— Тази тъй наречена фукла е по една случайност моя сестра, единствената ми сестра, която много обичам. Та за в бъдеще ще трябва да си държиш езика зад зъбите, момчето ми — изрече с мрачен поглед Деймиън.
Аликзандър дръпна отново от пурата.
— Това, че ни е подслушала е наистина…много неприятно.
— Неприятно щеше да е, ако се бяхме разболели точно сега от сипаница. — Деймиън въздъхна и си наля бира. — Но решението на Катрин да ви предаде час по-скоро на английското правосъдие е по-опасно от епидемия на сипаница.
— В момента наистина нямаме нужда от допълнителни усложнения — установи Аликзандър спокойно. — Трябва да й попречим да осведоми когото и да било, преди да сме стигнали Шотландия.
— Напълно съм съгласен с теб — каза Деймиън. — Проблемът е само как да го направим? По-лесно е да опитомиш кобра, отколкото Катрин, ако си е наумила нещо.
— Би могъл да й откриеш, че си от нашите, полковник — захили се зловещо Иън. — Тогава може би и тя ще се присъедини към нас.
Светлосините очи на Деймиън станаха ледени, но макар и с мъка, той успя да се овладее.
— Осмелявам се силно да се усъмня. Най-вероятно е след такова признание тя да се разкрещи още по-силно за помощ.
— Искаш да кажеш, че не би могъл да й попречиш да ни издаде? — попита Камерън.
— Катрин е по природа по-упорита от десет мулета, а освен това от вчера и ужасно разстроена. Щом се види свободна, никой и нищо няма да я спре да насъска глутница английски псета срещу вас, пък ако знаеше, че ви помагам, щеше да нареди безмилостно да преследват и мен.
Камерън си пое дълбоко дъх и стана.
— Ами ако й представим живо какви биха били последиците от подобна постъпка?
Деймиън се взираше угрижен в навъсеното лице на приятеля си.
— Не бих желал да се уплаши още повече, отколкото е сега.
— Ех, заплахите не са нещо, което се обвива в захарен памук.
— Ще се опитам може би да поговоря с нея още веднъж…
Камерън хвърли пурата си в огъня.
— Не бива да рискуваме, тя може просто да си запуши ушите.
Той се качи по стълбата. Деймиън понечи да го последва, но му препречи пътя.
— Когато иска, Алекс може да бъде много дипломатичен… и много убедителен.
Без да чука, Камерън блъсна така силно с ботуша вратата на стаята на Катрин, че изтръгна желязното резе от стената. Диърдри, която тъкмо решеше господарката си, изтърва от уплаха няколко фиби, а Катрин скочи от табуретката и бузите й пламнаха от гняв.
— Това пък какво значи? Как се осмелявате да влизате непоканен и да се държите при това като същински дивак?
Стори й се, че черните очи останаха цяла вечност приковани в нея, преди да се обърнат към Диърдри.
— Оставете ни за малко сами.
— Стой тук! — Катрин посегна към ръката на камериерката. — Каквото и да имате да ми казвате, сър, Диърдри спокойно може да го чуе.
— От мен да мине — изръмжа той. — Клетото момиче ще трябва, тъй или иначе, да сподели вашата съдба.
— Какво искате да кажете?
— Тъкмо това с удоволствие ще ви обясня, мила ми госпожо Монтгомъри. Вие сте ме подслушвали, а подслушващи край стените често чуват неща, които не са били предназначени за техните уши, което на свой ред може да има твърде лоши последици за вашето благополучие.
— Деймиън! — потрепери гласът на Катрин. — Какво сте му сторили?
— Нищо. Още нищо.
— Аз искам да го видя. Искам веднага да видя брат си!
Камерън кръстоса мускулестите си ръце на гърдите.
— Във вашето не твърде изгодно положение не би трябвало да поставяте никакви изисквания, госпожо.
— Какви планове кроите, мистър Камерън! Искате да ни убиете до един? Деймиън е казал на баща ни, че ще ме вземе оттук, но ако нещо ни се случи, ще бъдете преследван от всеки английски войник и в цялата страна. Ще ви заловят и ще ви изправят пред военен съд, ще ви осъдят на бавна и мъчителна смърт като предател и убиец, а после ще насекат трупа ви на парчета и ще го хвърлят на псетата.
— Имате невероятна фантазия! Но как би могъл баща ви или който и да било друг да ви намери?
— Арогантността ви е неуместна, сър. Сериозно подценявате влиянието на баща ми върху армията.
— Нищо подобно. Не се съмнявам, че цяла глутница двуноги псета ще хукнат във всички посоки и ще вдигнат цял Лондон на крак, за да открият беглеца Рифър Монтгомъри. Но как мислите, колко време ще им трябва, преди да открият, че такъв господин Монтгомъри изобщо не съществува?
Думите му смазаха Катрин, сякаш я удариха с чук. Извън тази странноприемница никой не знаеше, че Рифър Монтгомъри е просто фантом. Дори Хамилтън ще я търси само по пътищата за Лондон! Докато някой прозре лъжливата маневра, техните насечени трупове отдавна ще са покрити с буренак.