— Какво сте решили да правите с нас?
— Зависи единствено от това, дали ще стигнем до споразумение, госпожо, или не.
— Споразумение?
— Трябва ми седмица време — обясни спокойно Камерън. — Трябва ми време, за да пресека границата със Шотландия и да стигна до планините, без да се боя, че всеки миг мога да получа куршум в гърба.
— Би било твърде лека смърт за шпиони. Тях ги връзват за четири коня, които ги разкъсват, после набождат главите им на копия и ги разнасят, за да ги видят всички, а после ги оставят да изсъхнат като смокини и да почернеят.
Камерън направи гримаса.
— Чели сте май прекалено много романи на ужасите.
— А вие, сър, сте човек без съвест и душа. За такива като вас и най-ужасното наказание е заслужено.
— Свободна сте да си представяте всички възможни начини за екзекутиране, стига да ни дадете една седмица време.
— Не, никога няма да се съглася да го сторя — при никакви обстоятелства.
— Съвсем сигурна ли сте?
— Сто на сто.
Погледът му се плъзгаше от святкащите й теменуженосини очи към лебедовата шия и гърдите, които се подаваха до половина съблазнително от корсажа.
— Забравихте ли, госпожо, че миналата нощ ми дадохте съгласието си да станете моя съпруга? Като съпруг се радвам на известни права и привилегии.
Студена пот обля гърба на Катрин, но тя не можа да се сдържи и продължи да го предизвиква.
— При този специален случай съдът би го определил като изнасилване, освен това не можете да купите по този начин моето мълчание. Тъкмо обратното — ще присъствам с огромно удоволствие на вашата екзекуция.
Най-голямото желание на Камерън беше да удуши тази безсрамница със собствените си ръце.
— Ами, ако вместо това ви заплаша, че не проявите ли повече разум, вече няма да видите брат си жив?
Катрин очакваше да се опитат и така да я изнудват, тя само с огромно усилие успя да запази привидно спокойствие.
— Не вярвам, че ей така, чисто и просто ще го убиете. Деймиън все пак е ваш приятел.
— Човек с моята професия е принуден да завързва много приятелства.
Катрин притисна ръце към корсажа, където беше скрит кинжалът на Диърдри.
— Той… той ви покани в дома ни. Той ви защити срещу Хамилтън и всички останали.
— Деймиън си печели хляба с това, че защищава клиентите си.
— Наистина ли можете да го убиете без угризения на съвестта?
— Нали вие самата казахте, че нямам нито съвест, нито душа. Едно убийство повече или по-малко за разбойник като мен не е от значение. И три убийства няма да ми докарат безсънни нощи.
Сигурна, че с изненада ще успее, Катрин извади кинжала и се прицели в лицето му, но той се дръпна мълниеносно, хвана я за китката, изви й ръката назад. Тя извика от болка, а кинжалът падна със звън на дървения под.
Диърдри се наведе бързо да го вдигне, готова да се притече на помощ на господарката си, но беше грабната ненадейно от две яки ръце и дръпната назад. Маккейл изруга високо, когато камериерката го ритна няколко пъти право в пищяла. Той я отблъсна встрани и посегна на свой ред към кинжала, но сърцатата ирландка отново го нападна и той вдигна високо ръка, за да запази лицето си от ноктите й. Юмрукът му улучи по погрешка слепоочието на Диърдри, главата й се отметна встрани, тя се строполи в безсъзнание на пода и повече не помръдна.
Катрин, която дотогава напразно се опитваше да се освободи от хватката на Камерън, сега се отказа от борбата.
— Убихте я. О, боже, убихте я!
Олуин коленичи до камериерката и сложи пръсти на шията й. Въздъхна облекчено, когато усети пулса й.
— Само е изгубила съзнание. Съжалявам, наистина не исках…
— Убиец! — изсъска Катрин. — Предатели! Шпиони! Ще ви окача и двамата на въжето! Ще се погрижа да бъдете обесени, а после конете да ви разкъсат и…
— Бихте могла да си спестите тези повторения! — Камерън награби Катрин през кръста и я хвърли като чувал с брашно през рамото си. Въпреки че тя крещеше и риташе, той я свали по стълбата и вече в кръчмата я сложи грубо да седне на един стол пред камината.
Очите на Деймиън хвърляха мълнии към Камерън, докато се опита да прегърне и утеши сестра си, но тя се отскубна от него и заудря шотландеца с юмруци, като го наричаше с всички възможни обидни имена, които някога беше чувала.
— Пусни ме! — изкрещя тя, когато Деймиън я хвана здраво.
— Катрин, моля те…
— Пусни ме! Каквото и да кажем, каквото и да направим, те все едно ще ни убият! Диърдри вече тежи на съвестта им.