— Деймиън? — тя го гледаше, свъсила чело. — Хайде, кажи му го!
— Не мога да го допусна — измърмори той отпуснато. — Ще трябва да измислиш нещо друго.
— Това е единствената възможност — възрази спокойно Камерън. — Освен ако не искаме да я вържем, да й запушим устата и да я затворим някъде за една седмица. Повярвай, и аз бих предпочел всеки друг изход.
— Но тя ми е сестра.
— Обещавам ти да се държа с нея като със собствена сестра. Две седмици, най-много три, и тя ще си е отново у дома, без междувременно косъм да е паднал от главата й. — Аликзандър се усмихна. — Тя ще донесе смъртния акт на съпруга си заедно с щедро парично обезщетение и тогава цялото злощастно произшествие ще бъде много скоро забравено.
— Дори да ми обещаете всичкото злато на света, няма да купите с него мълчанието ми — упорстваше Катрин. — Деймиън, кажи му го! Кажи му, че не може и дума да става!
Когато и най-яростният протест, на който беше разчитала, остана безуспешен, самоувереността й се спука като сапунен мехур.
— Деймиън? — прошепна тя отмаляла. — Нали не искаш… не искаш да се съгласиш с този човек?
— Ти не си му оставила друг изход.
— Да, но… — Катрин се обърна рязко и впи поглед в Камерън, но студените му черни очи бяха безмилостни. Зави й се свят и тя явно всеки миг можеше да изгуби самообладание.
Аликзандър го забеляза, но се обърна не към нея, а към брат й.
— Имаш думата ми — докато сестра ти се държи разумно и не ни слага прътове в колелата, ще се държим с нея най-любезно.
— Закълни се, Аликзандър — помоли Деймиън толкова тихо, че Катрин едва можа, поради шума в ушите си, да разбере думите му. — Закълни се в живота си.
— Давам ти честната си дума — гласеше спокойният отговор.
— Ами… ако въпреки това откажа? — изсъска Катрин.
— Ако откажете — възкликна нетърпеливо Иън, — ще ви фраснем яко по тиквата и ще ви изкопаем гроб в някоя канавка.
За Деймиън това вече преля чашата. Той изруга, дръпна Катрин встрани и налетя като див бик върху Иън. Юмрукът му се стовари върху брадичката на младежа, а следващият як удар му счупи носа.
— Пусни ме! — изрева той, като се опита да го задържи. — По дяволите, той отиде наистина прекалено далеч!
Иън, който се беше олюлял и ударил с гръб в стената, избърса кръвта от лицето си и извади кинжала.
— Махни го веднага! — избоботи Камерън.
— Никога не съм му имал доверие — изсъска Иън. — Казах ви да се пазите от него, ама кой да ме чуе.
— Махни този кинжал, ти казах!
— Добре, но само след като му разпоря корема!
Преди той да успее да помръдне, Камерън го сграбчи за ръката. Стоманената му хватка изтръгна от Иън силен вик, а кинжалът издрънча на пода. Въпреки това той вдигна ляв юмрук да удари братовчед си в лицето, но Аликзандър лесно се дръпна и този път неговата дясна ръка срещна вече и без туй окървавената брадичка на младежа, който се просна с изцъклени очи в безсъзнание на пода.
Камерън се взря, явно отвратен, в окървавената си ръка, потресен от новия изблик на насилие, и изгледа Деймиън със студен, укоризнен поглед.
Катрин се уплаши да не би той да повали и брат й и побърза да застане между тях.
— Да не сте посмели да го докоснете! Ще направя каквото кажете… само пуснете Деймиън да си иде! Позволете му още сега да яхне коня си и да се махне оттук.
— Кати! — Деймиън я хвана ужасен за раменете, но тя го отблъсна.
— Искам да го видя как се отдалечава в галоп оттук, а ако някой се опита да го преследва, тогава…тогава по ръцете ви ще има много повече кръв, защото ще ви се наложи да убиете и мен, и камериерката ми.
— Катрин! — Деймиън я завъртя около себе си. — Наясно ли си какво искаш да сториш?
— Да, готова съм да се поставя на разположение като заложничка — каза тя спокойно — и съм готова да повярвам на обещанието ви, че ще останем живи след всичко това.
— Но Кати…
— Деймиън, моля те! Ако ме принудиш да разсъждавам прекалено дълго върху възможните последици, няма да издържа. Изобщо не желая да се замислям, а просто да се държа така, сякаш наистина ще е само една ваканция, като онова лято, когато татко ни замъкна в Плимут, въпреки че нямахме никакво желание. Спомняш ли си го още?