Тя заби безмилостно пети в хълбоците на кафявия кон и насочи съпротивляващото се животно към гората. Тук опасностите — камъни и коренища — я дебнеха на всяка крачка, та беше принудена да язди по-бавно и да разчита най-вече На инстинкта на коня, защото редките лунни лъчи, които се процеждаха между високите дървета, не бяха достатъчни, за да може да се ориентира.
Катрин чу плисъка на поток и реши, че може да се отърве от преследвачите, ако мине на другия бряг. Изобщо не видя стръмния скат, а после всичко стана мълниеносно: предните копита на коня не намериха опора в меката пръст, той силно се спъна, а Катрин се озова в студената вода.
Преследвана от мъчителното цвилене на ранения кон, тя се бореше с течението. Потокът не беше дълбок, но краката й не можеха да се опрат в хлъзгавото дъно, дългата кадифена пола беше прилепнала за тях, а течението я носеше, безпомощна, срещу една скала.
В последната секунда две яки ръце я хванаха и вдигнаха високо, но вместо да е благодарна за спасението, тя заудря диво с ръце, докато Аликзандър Камерън я носеше към брега. Той я хвърли доста грубо върху папратите и веднага избърза към коня, който си беше счупил преден крак. Строшената кост се подаваше от месото и при всяко движение от раната бликаше кръв. Камерън коленичи с ругатни до страдащото животно, измъкна от ботуша си кинжал. Преряза му мълниеносно гърлото, а с другата ръка не престана да го гали, докато не спряха и последните конвулсии.
Загубил дар слово от гняв, близък до изкушението да прониже и личността, върху чиято съвест тежеше смъртта на коня, той довлече Катрин до мястото, където неговият жребец нервно пръхтеше, подушил кръвта.
— Не се тревожи — измърмори успокояващо Камерън. — Няма да й позволя да стори същото и на теб.
Той метна грубо пленницата си върху гърба на коня и поведе бавно и внимателно Шадоу, за да го изведе от гората. Цялата мокра, Катрин кашляше и беше толкова изтощена, че не оказа никаква съпротива и почти се зарадва, че може да се облегне на мускулестите му гърди.
Олуин Маккейл ги пресрещна тичешком в двора на странноприемницата.
— Невредима ли е? Къде е конят?
— На нея нищо й няма, но конят е мъртъв — отвърна Камерън кратко и ясно. — Бих предпочел обратното.
— Какво ли си е въобразила?
— Представа нямам. — Аликзандър слезе от коня и смъкна Катрин. — Но бъди сигурен, че ще разбера. Запретнете двамата с Иън каретата. Тръгваме най-късно след час.
Той вдигна жена си и я занесе в хана, но не в нейната стая, а в съседната, в която беше разговарял с приятелите си, сложи я на леглото и заключи вратата.
— Е? — Застана с широко разкрачени крака и скръстени на гърдите ръце. — Можете ли да ми дадете някакво обяснение, което да ме възпре да ви удуша с голи ръце?
С посинели устни и трепереща от студ, Катрин изпелтечи:
— Дано идете в ада!
Мократа коса беше полепнала по лицето и раменете й, а изтръпналите й пръсти бяха безсилни да я отметнат.
— Адът сигурно ще е последната ми цел, но преди това искам да стигна в Шотландия и ще ви предупредя само веднъж…
— Ще ме предупредите? Шпионин, убиец и предател на страната като вас ще ме п-п-предупреждава?
Аликзандър гледаше скъсания й корсаж. Отпред нежната бяла кожа на гърдите беше изподраскана, изглежда, цялата се е насинила, когато, описвайки висока дъга, е излетяла от коня и се е озовала в потока.
— Можехте да си строшите врата.
— И по този начин да ви спестя усилието да ме удушите.
Черните му очи се присвиха.
— Много е възможно в близките няколко дни да изневеря на принципите си, но досега не съм посягал на жени или деца.
— Н-не сте?… Вие само ги отвличате и ги плашите до смърт.
— Госпожо, ако наистина исках да ви уплаша…
— Какво щяхте да сторите тогава? — прекъсна го тя. — Не ви ли стига, че ранихте тежко моя годеник, че един от бандитите ви преби моята камериерка, че се заканвахте, да убиете брат ми, ако не ви се поставя на разположение като заложничка?
Камерън с мъка се сдържа да не изругае.
— Уважаема госпожице, вие сте едно нагло, безсрамно и непоправимо разглезено същество, което погрешно си въобразява, че всички мъже трябва да лежат в краката му и да предугаждат всяко негово желание. Вие използвате хората, докато очаквате нещо от тях, а после ги захвърляте като парче кал. Осмелявам се да се усъмня дали сте изпитвали някога глад и дали познавате истинското значение на думата страх — страх, от който ви се свива гърлото и ви се преобръща стомаха. — Той се наведе заплашително напред. — Ако отново се опитате да ме поставите в безизходно положение, ще се запознаете в най-скоро време с този вид страх.