Надменният му тон я вбеси, но святкащите черни очи я предупреждаваха да спре да го дразни. Както беше застанал пред нея, с разрошена коса и заканително свъсени вежди, той наистина изглеждаше страшен. Тя разтри разтрепераните си ръце.
— Разбрах конското ви евангелие, сър. Още нещо да кажете?
Камерън тръгна към вратата.
— Трябва да се отървете час по-скоро от мокрите си дрехи: разглезено дете с възпаление на белите дробове наистина не ми е потрябвало за спътник.
— Вие изобщо не можете да ми заповядвате — упорстваше Катрин, въпреки че зъбите й тракаха.
Той се обърна, вече с ръка върху дръжката на вратата.
— Смъкнете сама мокрите си дрехи или ще ги смъкна на парцали от тялото ви.
— Не бихте посмял.
Щеше да е по-добре Катрин да си беше прехапала езика, защото той рязко се обърна и я вдигна от леглото. Тя забарабани с юмруци по гърдите му, но тази съпротива беше напълно безсмислена, защото не можеше да противопостави нищо на силата му и се почувства като кукла, докато мокрите дрехи захвърчаха една след друга към пода. Той я беше прегънал през лявата си ръка, държеше я здраво за китките, та й се наложи да изтърпи да й развърже корсета и да го захвърли при другите дрехи. Смъкна й даже жартиерите и чорапите. Тя усещаше горещия му дъх върху кожата си и вече се виждаше изнасилена, а после и убита.
— Не — замоли се тя, — моля ви, недейте.
Камерън я обърна към себе си и погледът му, изпълнен с желание, се плъзна по цялото й тяло. Беше останала само по тънка риза и мократа коприна беше прилепнала към гърдите и бедрата. Вцепенена от ужас, Катрин разбра, че той смъква неумолимо в главата си и това последно късче плат, прикривало едва-едва голотата й.
За голямо нейно учудване в следващия миг се оказа завита в одеяло, яко разтрита и настанена на един стол. Освободена от най-лошите си опасения, Катрин вече се наслаждаваше на топлината, когато видя, че и Камерън почна да се съблича.
— К-какво правите?
— Нали виждате, искам да смъкна мокрите дрехи. Ако желаете, спокойно можете да ме гледате.
Тя веднага присви очи.
— Какво ще правите сега с мен?
— Имате ли предложение? Какво бихте направили вие с едно досадно женище, което се съмнява в честната дума на мъж, но няма никакви скрупули, когато решава да погази собствената си дума?
На Катрин ужасно й се искаше да го изгледа убийствено, но извърна очи, защото зърна едно полуголо тяло.
— Не се чувствам свързана с обещание, изтръгнато насила от един убиец и шпионин.
Камерън въздъхна и поклати глава.
— Ами тогава защо един убиец и шпионин да се чувства задължен да удържи на своята дума?
Тя се вкопчи с две ръце в ръба на леглото и взе да съобразява трескаво колко време е минало, откакто Деймиън си тръгна? Би трябвало вече доста отдавна да е алармирал гарнизона в Уейкфийлд и войниците сигурно вече бързат насам, за да я спасят…
— Деймиън знае къде искате да ме отведете — каза тя с намерение да го въвлече в по-продължителен спор и така да забави отпътуването. — Ако ме убиете, ако ми причините каквото и да било, той ще ви преследва и ще ви изправи пред съда, и тогава ще умрете от ужасна смърт.
— Вече неведнъж ми обрисувахте в мрачни краски очакващата ме екзекуция, но вие никога не сте били в Горна Шотландия. Сред нейните планини и равнини човек може да се крие цял живот, без да се бои някой чужденец да го изненада.
— Но тогава защо сте избягал във Франция и сте прекарал петнайсет години в изгнание?
Камерън навлече ризата и панталона, после се приближи към нея.
— Аз не съм бягал, госпожо. Бях изпратен във Франция от по-големия си брат, който е предводител на моя клан, а на предводителя на клана всеки е длъжен да се подчини. В противен случай по всяка вероятност щях да изчезна някъде в планините, но тогава сигурно нямаше да стана толкова културен. Тъй че трябва да изкажете благодарността си на Доналд, ако един ден се запознаете с него.
— За щастие това няма да се случи, тъй като нямам намерение да ви придружа където и да било, господин Камерън, въпреки че преди време необмислено ви го обещах. Ако желаете да се запозная със семейството ви, ще трябва да ме повлечете вързана и със запушена уста подир каретата, а това би привлякло повече внимание, отколкото бихте желали.
Опрян на облегалката на стола й, Аликзандър почти се ухили. Беше нарекъл тази жена нагла и безсрамна, но определенията бяха твърде меки. Сега седеше съвсем гола, увита само в едно одеяло и въпреки това се осмеляваше да го провокира с теменуженосините си очи и присвитите устни, без даже да подозира, колко близо е била до смъртта.