— Нямам настроение за още игрички — изръмжа той заплашително.
— А пък аз вече не мога да приемам заканите ви на сериозно, господин Камерън. Брат ми беше прав — не сте достатъчно безсъвестен, за да ме убиете, и затова бих предложила да се ометете заедно с приятелите си час по-скоро оттук.
Той се ухили, а Катрин се загледа неволно и възхитено в трапчинката, която така не прилягаше на суровите му черти.
— Доскоро все още се опитвах да променя настроението на милата си женичка.
Одеялото се беше смъкнало от раменете й и горещи устни се притиснаха към голата й кожа.
— Не! — простена Катрин. — Не ме докосвайте, иначе ще почна да викам.
— Викайте колкото си щете! Кой ли ще ви се притече на помощ?
— Войниците. Войниците, които сигурно вече са обградили това свърталище.
В черните му очи проблеснаха весели пламъчета.
— Аха, значи вярвате, че Деймиън е довел подкрепление?
— Не само вярвам, зная го. Той за нищо на света няма да ме изостави в беда. Можете да бъдете сигурен, че веднага е препуснал към гарнизона в Уейкфийлд.
Камерън отметна глава и тихичко се засмя.
— Мила ми госпожо Монтгомъри, наистина ли вярвате, че щяхме да сме тук, ако в Уейкфийлд гъмжеше от английски червени униформи? Избрахме тази странноприемница за сборен пункт, защото целият полк е на учения на повече от един ден езда оттук. Докато вашият брат го разбере и докато намери другаде помощ, ние отдавна ще сме много, много далеч.
Черните очи я хипнотизираха, а устните му бяха само на сантиметри от нейните.
— Вие обещахте да не ме докосвате. Вие… вие дадохте на брат ми честната си дума — продума тя ужасена.
— При условие че ще се държите прилично — напомни й сухо Камерън.
На Катрин й секна дъхът, когато той разкопча ризата си. Тя усети по кожата си сякаш иглички, а откъм долната част на тялото й се разля непозната топлина, която го обхвана цялото. Спомни си изведнъж онази целувка на терасата, когато се усети пак така безпомощна пред него и беше готова да му позволи всичко, което пожелае.
— Не — прошепна тя, — моля ви, недейте.
— Много добре знаете как да ме накарате да спра — измърмори страстно Камерън. Ръцете му обгърнаха изведнъж главата й, пръстите му се заровиха в косата й, а устните му се плъзнаха по бузата й към брадичката и шията.
— Ще направя всичко, което пожелаете… Ще кажа всичко, каквото поискате — умоляваше Катрин. Горещи вълни заляха въпреки съпротивата гърба й, когато устните му заиграха с ухото й. — Ще ида… ще ида където кажете… кълна ви се…и няма да ви създавам повече главоболия.
— Още едно обещание? — изръмжа Аликзандър. — И навярно пак без всякаква стойност, както и първото… Може би този път не бива да се задоволявам с него!
Тя надникна в бездънните черни очи и осъзна за пръв път колко сериозно е положението й. Този мъж не беше някой франт, не беше човек, който ще се задоволи с безобиден флирт. На терасата й беше казал, че има навика да взема каквото пожелае, а сега искаше много повече от една целувка. Искаше нещо, от което й секваше дъхът, и тя подозираше, че то ще даде наслада на тялото й, но ще прекърши душата й.
Сълзи потекоха неволно по бузите й.
— Няма да се опитвам отново да бягам или да ви издам — изхълца тя. — Кълна ви се в бога, че ще изпълня каквото пожелаете…само не ми причинявайте това.
Аликзандър Камерън се бореше с толкова силно желание, че вече губеше власт над разсъдъка си. Единствено сълзите го възпираха да утоли глада си.
— Трябват ви сухи дрехи — измърмори той страстно. — Ще заповядам да качат сандъка ви с дрехи, но ви моля да побързате, защото най-късно след час ще потеглим и ако се наложи да дойда да ви взема, не отговарям за последиците.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Лохабър, август 1745 година
Аликзандър Камерън спря жребеца си на ръба на дълбоката амфитеатрална клисура, наречена Грейт Глен. Скалистата местност беше много странна, а на дъното й потоци, рекички и водопади се сливаха в канал, който стигаше от Инвърнес на север чак до форт Уилям на юг. Езерата следваха едно след друго, а Лох Нес беше не само най-голямото, но и най-тайнственото.
Алекс смяташе, че след около осем часа могат да стигнат в Акнакери — осем часа, през които ще навлизат все повече в този див планински край, сърцето на Горна Шотландия. Неговата родина…