— Много ви моля, обяснете ми какво значи да обичаш отчаяно някого?
— Значи с цялото си сърце и от цялата си душа. Но за да можете да го разберете, би трябвало и вие да имате сърце! Сега е мой ред: Защо държите толкова силно след петнайсетгодишно отсъствие изведнъж да се завърнете в това Арчбъри.
— Там съм си у дома. Защо да не се завърна?
— Но защо тъкмо сега, когато в Шотландия е толкова неспокойно? Не вярвате в каузата на Стюартовци и въпреки това рискувате живота си, за да шпионирате в тяхна полза. Не вярвате, че шотландецът има шанс да си върне трона, но събирате информация за състава на полковете и други подобни. Та нали човек го прави само ако вярва, че войната е предстояща. Или сте все пак привърженик на Стюартите?
Камерън понечи да извади нова пура, но се отказа с въздишка, защото Катрин му отправи укоризнен поглед.
— Проблемът е, че шотландците не познават думата компромис. Крал Джеймс е шотландец и цяла Шотландия му се е клела във вярност. Англичаните го смъкнаха от трона и го изпратиха на заточение само защото неговата религия не им допада. Не беше много благородна постъпка, не сте ли съгласна? А после поканиха неговата братовчедка и чуждоземния й съпруг да заемат опразнения трон.
— Всичко беше съвсем легално.
— Естествено, след като английският парламент промени наследственото право. Но да допуснем, че парламентът приеме закон, според който всички руси и синеоки момичета трябва да останат до тридесет и петгодишната си възраст в манастир. Тогава би било легално те да бъдат затворени между манастирските стени. Само че от морална гледна точка щеше ли да е оправдано?
— Сравнението ви е абсурдно.
— Не е ли също тъй абсурдно да предписваш на един човек по какъв начин трябва да се моли на своя бог?
— Говорим за крале, не за богове.
— Да, но могъществото на кралете се е основавало винаги на твърдението, че далечните им прадеди произхождат от боговете и това беше всеобщо признато. Не искам да твърдя, че всички монарси са светци, но това дава ли ни право да им отсичаме главите, или да ги пращаме в изгнание само защото нещо в тях не ни допада? Столетия наред на трона са седели мъже, извършили много по-тежки престъпления от тези на Джеймс Франсис Стюарт, и съм съгласен с яковистите, че не бива една клетва за вярност да се прехвърля произволно от един крал върху друг. За шотландците е въпрос на гордост и чест да останат верни на своя крал.
— Наистина ли всичко е толкова просто?
— Не, всяка война има различни причини.
— Значи вярвате, че ще има война?
— Ако разгорещените глави се наложат, да.
— Но нали не всички шотландци подкрепят като един човек Стюартите?
— Както не всички англичани са обединени зад Хановерската династия.
— Вярно, но изпитват дълбоко недоверие към папищашите. Англия няма да приеме никога вече крал католик, та каквото ще да става.
— Вашата религиозна нетърпимост е направо въпиюща, мила моя. Да не би католиците да са с рога и раздвоени опашки?
— Ако трябва да се съди по вас за останалите, бих казала убедено — ами да!
— Трябва да ви разочаровам, нито аз, нито кланът ми сме католици.
— Но тогава значи няма да се биете за Стюартите?
Алекс въздъхна добродушно.
— Става дума не само за религия, но и за това, че Англия си е присвоила повече или по-малко Шотландия. Шотландският парламент е всъщност безвластен, в големите шотландски градове се назначават англичани за кметове, английската войска ни държи в шах. Те ни откраднаха страната, отмъкнаха ни нашата търговия и искат да ни предписват какво можем да садим, да купуваме и продаваме. Примамват с какви ли не обещания заселници за колониите си, а като се озоват веднъж там, високомерни колонисти със синя кръв ги експлоатират най-безсрамно и ги оковават в железа. Ние, шотландците, сме своенравен народ. Ние не желаем други да определят съдбата ни, ние не ставаме за роби.
— Но нали планинците са вдигнали още преди трийсет години въстание, което е било потушено. Как може някой да вярва, че този път ще успеете? Вие самият всеки случай не го вярвате. В Уейкфийлд казахте, че светът гъмжи от почтени глупци, които се преследват взаимно в кръг, а вие не желаете да участвате в този лов.
Аликзандър се разсмя гръмогласно. Просто не можеше да спре. Катрин се учуди, че с трапчинката и чело, ненавъсено от бръчки, и със святкащи очи той изглежда почти млад. Беше й обаче неприятно, че останалите ги зяпаха учудено.
— За бога! — изкашля се той. — Ето една жена, която наистина умее да слуша, да мисли и да се аргументира.