— Това, че носим рокли и с удоволствие правим от косите си изкусни фризури, съвсем не значи, че сме глухи, неми или слепи.
— Обещавам никога вече да не правя толкова погрешни обобщения. — Той прокара ръка по насълзилите се от смях очи. — Права сте. Ако имаше съответствие между роклите и липсата на интелигентност, повечето шотландци щяха да са глупаци.
Катрин трябваше бързо да извърне поглед и да прехапе устни, за да не се засмее, защото така щеше да прояви непростима слабост. За да отклони вниманието му, попита с намръщено чело:
— Все още не сте ми казал дали семейството ви ще вземе участие в борбата, ако се стигне до война.
— Честно казано, и аз самият не зная. Един от братята ми, Арчибалд, е лекар и желанието му е да спасява живот, а не да го унищожава, но той е с непредсказуем темперамент. Джон заяви кратко и ясно, че няма да се произнесе нито за, нито против, а третият ми брат, Доналд, е главатар на клана, той е Камерън от Лохил. От неговото решение ще зависи как ще се държи кланът ни от хиляда човека през следващите месеци. Досега е бил винаги за мира и докато не промени мнението си, в планините ще остане спокойно.
— Толкова силно ли е влиянието му?
— Да, хората вярват в правилността на решенията му и здравия му разум. При важни въпроси една трета от планинците се съобразяват с него, а хладните глави в Англия също се надяват много на благоразумието му. Доналд знае, че в момента въстание в Шотландия ще завърши най-вероятно с катастрофално поражение. Но той е в същото време и мъж, за когото честта и гордостта са над всичко. Та, ако някой се усъмни в неговата лоялност, боя се, че ще пренебрегне всяко благоразумие и ще реши да се бие.
Катрин отново беше открила нова страна у този странен Аликзандър Камерън. Изведнъж се оказа, че има съвест, обича семейството си, загрижен е за него, въпреки че се е наложило преди петнайсет години да го напусне. Беше ли това истинската причина за неговото завръщане въпреки всички рискове? Катрин, която никога не беше изпитвала силна привързаност към семейството си, не проумяваше как може такава сплотеност да се запази при такова отдалечаване във времето и пространството. Предпочиташе да не се замисля много-много за това, защото всичко щеше да е далеч по-просто, ако продължи да вижда в него чудовището, както го бе нарекла.
Слънцето топлеше и черната коса блестеше на слепоочията му от малки капчици пот. Раната от сабята беше заздравяла добре и само тънък бял белег напомняше за нея. Той притежаваше несломимата сила и смелост на пантера и беше опасен като това хищно животно. Ако се стигнеше до война, той щеше да се бие. Въпреки съмненията и логичните си аргументи, не беше човек, който ще гледа безучастно как други загиват на бойното поле.
Секунда след секунда пред погледа й възникваше такова кърваво бойно поле. Зелени ливади бяха осеяни с трупове и кънтяха от ужасяващите викове на ранените и умиращите. Едър чернокос воин, застанал с гръб към нея, се бранеше отчаяно срещу дузина мъже в червени униформи, които го нападаха с бляскавите си мечове…
Картината беше толкова реална, че Катрин си пое дълбоко въздух и изтърва ножа. Погледът на Камерън се плъзна към ръката й, защото на единия й пръст се появи капка кръв.
— Аз… аз се порязах — прошепна тя и избърса кръвта със салфетката.
Картината на бойното поле избледня, щом погледна към сияещото синьо небе, но се попита, изтръпнала, дали не й бе дадено по тайнствен начин да надникне в миналото, или това беше предсказание за бъдещето?
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Ще ви нося куфара.
Диърдри се обърна, чула зад себе си гласа на Олуин Маккейл. През изминалите десет дена тя не го бе удостоила поне с един поглед, нито беше обърнала внимание на смутения му извиняващ се смях. Той много пъти се опитва да я увлече в разговор, но тя не му обръщаше никакво внимание и се отдалечаваше безмълвно. Когато каретата спираше, святкащите й очи го отказваха от намерението да й помогне да слезе, а когато се наложеше да изостане някъде с двамата „слуги“ на граф Грийнстън, тя се отнасяше към Олуин Маккейл и Иън Камерън с хладното презрение, което беше копирала през годините от Катрин Ашбрук.
За Олуин това беше съвсем ново. Той притежаваше естествен чар, повечето жени го смятаха за неотразим и в миналото беше използвал това най-безсрамно. Първото впечатление на Катрин, че е може би философ или поет, не беше погрешно, защото той говореше свободно шест езика, а когато го вдъхновяваха хубав ден или очарователна жена, наистина пишеше стихове. Олуин беше не по-малко опасен от Аликзандър Камерън, а с измамната си мекота може би бе дори още по-опасен. В лицето на Камерън всеки откриваше от пръв поглед силния съперник, докато Олуин обезоръжаваше врага с усмивка на съжаление, преди да го насече на парчета.