Двамата с Алекс бяха израсли заедно като млечни братя, въпреки че Олуин беше син на беден селянин. Бяха сукали от гръдта на майката на Олуин, бяха играли заедно, бяха ходили в едно и също училище и въздишали по същите хубави момичета. Когато изпратиха Алекс в изгнание, за Олуин беше повече от естествено да го придружи и двамата преживяха заедно хиляди приключения. Свързваше ги тясно приятелство и всеки беше готов да пожертва безрезервно живота си за другия.
Диърдри не знаеше, разбира се, нищо. Както и Катрин, тя виждаше в тях двойка предатели, като Олуин беше освен това и жалък червей, вдигнал ръка срещу жена, изпаднала от удара му в безсъзнание. Наистина синьото петно на бузата й беше избледняло, но това не намали ни най-малко нейния гняв.
— Пътят до подножието на хълма е повече от миля — обясни той и се изчерви. — Докато стигнем долу, куфарът много ще ви натежи.
Диърдри само притисна още по-силно куфара на господарката към гърдите си. Никога не го изпускаше от очи, когато някой от тримата вагабонти беше наблизо.
— Нямам нужда от помощта ви — каза рязко. — Тъй че ако ме извините сега…
Тя понечи да мине покрай него, но той я хвана за ръката.
— Чуйте ме, разбирам защо сте ми толкова ядосана и можете да ми повярвате, че аз самият съм си много ядосан, откакто се случи онова. Но аз наистина не исках да ви ударя. Никога през живота си не съм удрял жена.
Кафявите й очи святкаха пренебрежително и Олуин изруга мислено от сърце, но каза меко:
— Добре де, права сте. Аз съм негодник, брутален тип, който всяка сутрин, преди да си изпие чая, пердаши жени. Дали не бихте желали да се реванширате за удара? — И той й подложи бузата си. — Хайде, давайте!
Диърдри не се колеба дълго, замахна и му зашлеви шумен плесник. Олуин не го очакваше. Тази ирландка беше, изглежда, имунизирана срещу чара му, обезоръжавал и най-гневните жени. Изгледа слисан отдалечаващата се фигура и разтърка парещата си буза. Но още по-лош беше ударът, който тя нанесе на самолюбието му.
— Е, добре те сложи на място, нали? — подигра му се на минаване Иън. — При тая флиртаджийските ти номера няма да минат. По-добре ще е да я повалиш на земята и да й скочиш между бедрата. Бас държа, че вече често е разтваряла краката си за мъж.
Олуин смръщи чело, защото грубите изрази на младежа го отвратиха, но преди да успее да отговори, вниманието му бе привлечено от конници, които се приближаваха по пътя.
— Алекс, ще имаме гости.
Камерън се приближи с бързи крачки и вдигна срещу слънцето ръка над очите, за да вижда по-добре.
— Май много ми приличат на Черната стража — изръмжа Иън, скочи на капрата и подаде на Олуин един мускет, а той провери дали оръжието е заредено, преди да го скрие под една седалка в отворената карета.
Алекс свирна на Шадоу и измъкна цял арсенал от чантата до седлото.
— Първо ще се опитаме да ги залъжем с приказки — каза навъсено. — Вие двамата ще останете близо до каретата и няма да правите никакви подозрителни движения, докато не ви дам знак.
Катрин стоеше с Диърдри до кошницата за пикник и отвори ужасени очи, когато зърна пистолетите в ръцете на Камерън.
— Какви са тези хора? Мислех, че сме вече на сигурно място.
— Това е милицията на Аргайл, известна като Черната стража, много подходящо име, защото се състои предимно от крадци и главорези, на които им прави удоволствие да тероризират за няколко гроша селяните в цялата околност. — Той заповяда на Диърдри да седне в каретата. — Дръжте Олуин под око и ако видите, че посяга към оръжието, легнете веднага на пода и останете така, докато всичко отмине. Съжалявам, Катрин, но вие ще трябва да останете при мен. Предполагам, че онези типове вече са ви забелязали — посочи той ярките зелени и жълти ивици на полата й, — та ако се втурнете сега в каретата, тези нехранимайковци ще станат само още по-любопитни, отколкото са по природа. Дръжте се колкото може по-естествено, но ако ви кажа да бягате, ще изтичате приведена до едно от дърветата ей там и ще се скриете зад тях.
Тя го погледна смаяно.
— Аргайл ли казахте? Това не е ли името на мъжа, обявил награда за залавянето ви?
— Така е и милите ни гости биха продали без съмнение първородните си синове срещу високата чест да поднесат главата ми на херцога на Аргайл. Само че нямам намерение да им доставя тази радост. Денят е прекалено хубав за умиране. — Той скри двата пистолета под покривката и привлече за ръката Катрин до себе си в тревата. — Отпуснете се! Или забравихте, че сме си направили чудесен пикник?