— Откъде знаете, че това са хората на Аргайл?
— Разпознавам ги по шарката на полите.
Изглежда, имаше остро зрение, защото тя самата не би могла при най-добро желание да каже каква е шарката на късите шотландски поли. Но тези мъже бяха войници, сложени да следят за правото и реда и бяха осмина на брой. От притеснение силна червенина изби по бузите й. Камерън почти беше стигнал до любимия си Арчбъри, та това сигурно беше последната й възможност да го издаде.
— Да не сте си го помислили дори! — посъветва я той спокойно, сякаш беше прочел мислите й. — Тази милиция не се отличава нито с доброта, нито с благодарност. Ако ни издадете, тези типове ще ви изнасилят един след друг и ще откраднат всичко ценно, което носите. А понеже изглеждате като жена, за която може да се получи откуп, ще ви повлекат със себе си и по време на почивките ще се забавляват с вас, колкото си пожелаят. Изборът, разбира се е ваш, можете да се доверите на Черната стража или на мен…
Тя гледаше бързо приближаващите мъже. Носеха сини кепета, червени якета и зелено-сини карирани наметала. Полите им бяха на същите карета като пелерините, бяха въоръжени до зъби с мечове, мускети и пистолети.
— Катрин… — Неочаквано топлият глас на Камерън отклони вниманието й от войниците. — Не бива да гледате така мрачно, в противен случай можете да уплашите дори самия дявол.
— Защо трябва да ви имам доверие? — попита тя бавно. — Защо трябва да вярвам, та макар и на една ваша дума?
Той сви рамене и се подпря на лакът.
— Може би наистина не бива да го правите. Може би тези осем мъже са единственото ви спасение. Та нали ви биех всеки ден, а нощем ви връзвах ръцете и краката, почти ви уморих от глад и изобщо измъчвах ви по всеки възможен начин. Тъй че, защо да ми вярвате?
Неговият сарказъм изтръгна сълзи от очите й.
— Какво ще стане, ако ви познаят?
— Онази история е отпреди петнайсет години.
Може ли човек, надниквал поне веднъж в тези черни очи, някога да ги забрави, попита се неволно Катрин, хвърляйки поглед към каретата. Двамата шотландци бяха навлекли черно-златните си ливреи и бяха нахлупили дълбоко широкополите шапки.
— Вашите приятели не приличат много на слуги.
На устните на Камерън се появи слаба усмивка.
— Имате донякъде право, но понеже сега не можем вече нищо да променим, трябва да се погрижим онези типове да гледат в друга посока. Обгърнете с ръце шията ми.
— Какво?
— Казах… — той я прегърна с мускулеста ръка през кръста и я притисна към себе си. — Прегърнете ме през врата. Сега ще ви целуна, а вие трябва, в името на добрия изход от всичко това, поне да се престорите, че ви е приятно.
— Няма да направите подобно нещо…
Той задуши протеста й с устни, натисна я в тревата и й попречи с тежестта си да се изправи. Езикът му проникна нахално в устата й, а тя не можеше да се съпротивлява, но си даде тайничко клетва, че този път той няма да се забавлява за нейна сметка.
С лека въздишка отвори по-широко уста и се престори, че се стапя в прегръдката му. Зарови пръсти в косата му и впи нокти в кожата на главата му, прояви готовност да участва в играта с езика само за да впие неочаквано зъби в мекото месо.
Сподавеният му вик й достави огромно удоволствие, но всичко бързо се промени, когато едра ръка обгърна гърдите й. Понеже в каретата беше горещо и понеже по тези места изобщо не я интересуваше как изглежда, беше свикнала да се отказва от неудобния, силно пристегнат, корсет, да, но в този миг би предпочела да носи желязна риза, защото тънкият плат на роклята й беше слаба защита срещу опипващите му и галещи пръсти.
Предупреждаваща кашлица откъм каретата сложи бърз край на Камеръновите нахалства. Той се откъсна от устните на Катрин и погледна към пътя. Осемте конника бяха спрели и двама от тях тъкмо се спешаваха.
— Велики боже! — Камерън се престори майсторски на ужасно изненадан. — Откъде се взехте изведнъж, момчета? — послужи си той с превзетия акцент на лондонското висше общество.
По-едрият и по-силен от двамата мъже се втренчи във високо запретнатите поли на Катрин, откриващи тънките й глезени.
— И ний същото искахме да ви питаме. Не се случва често толкоз файн карета да минава по тез пътища.
Аликзандър стана, помогна и на Катрин да се изправи. Тя установи ужасена, че той е разхлабил неусетно връзките на корсажа й и сега гърдите й са оголени почти до пъпките. На двамата мъже само дето не им изтекоха очите и дори онези на конете ги гледаха отдалеч със зяпнали уста. Преди тя да успее да оправи нещо, Камерън отново я хвана за ръката.