— Позволете да ви се представим, сержант. Името ми е Грийнстън, граф Уинтръп Хауъл Грийнстън, а тази очарователна личност е съпругата ми, лейди Грийнстън. Позволихме си кратка почивка, преди да се спуснем по стръмния склон. Този път е наистина в ужасно състояние. Да знаете случайно друг път към долината, сержант… хм…
— Кембъл, Робърт Кембъл, а това е капрал Денюн. Мога ли да попитам закъде пътувате?
— За форт Уилям. Ще ви кажа, бяхме по работа в Глазгоу и решихме да използваме случая да поогледаме околностите. С удоволствие бих пътувал до форт Уилям с кораб, но милата ми Леели се разболява всеки път ужасно от морска болест, нали мила?
Тя се накара да се усмихне, защото той стисна настойчиво пръстите й.
— Пътуването с кораб щеше да е по-сигурно — изръмжа сержантът. — Тук направо гъмжи от бунтовници.
— Бунтовници? Тук? Но нали сме на не повече от десет мили от форта?
— Да, но след десет минути езда се стига до границата на прокълнатите от бога Камеръновци — изплю се той в тревата. — А те са най-отвратителните гадняри на този свят. С тях човек никога не знае ще го пуснат ли да си върви, или ще го заколят.
— Мили боже, но нас няма да ни нападнат, нали?
— Много е възможно и да го сторят. Изобщо нямат скрупули и преспокойно грабят и убиват.
Сержантът имаше очета като на пор и сега те се плъзгаха сладострастно по тялото на Катрин. Тя с мъка сдържаше отвращението си. Войниците не бяха бръснати, нито се бяха къпали, дрехите им бяха целите в кал, а мазните им коси лепнеха за главите. Спомни си предупреждението на Камерън и само като си представи, че тези мръсни мазолести пръсти могат да я докоснат, й се доповдига.
— Крадци и бунтари! — Алекс избърса с дантелена кърпа потта от челото си. — Мила, както гледам, в тази страна нещата се влошават с всеки изминат ден. Мисля, скъпа, че трябва да се прибираме в Лондон.
Сержантът кимна одобрително.
— А да сте чули вече слуховете? — попита той.
— Какви слухове?
— Ами имало морска битка между французи и англичани. Онзи отвратителен Стюарт бил на един от корабите, ама успял да се отърве от бурята и се приказва, че щял да дебаркира сега някъде в Хебридите, защото се надявал да бъде посрещнат от голяма армия. Ха! Що се отнася до армията, ще има много, много да се чуди…
— Морска битка ли казахте? — Алекс изведнъж се стресна. — Но кога е станало?
— Преди две седмици. Че е имало битка е сигурно, ама никой не може да каже дали онзи Стюарт е знаел да плува. Той се засмя заканително и ръгна спътника си в ребрата.
Капралът се ухили разсеяно, защото вниманието му бе привлечено, от една страна, от полуголите гърди на Катрин, а, от друга, от разкошната каляска, натоварена с много багаж.
— Проклетият му идиот! — изръмжа той на галски. — Да измине без охрана целия път от Глазгоу дотук!
Двамата мъже се опитаха да прочетат по израза на Камерън, дали разбира езика им, но Алекс търкаше с кърпата някакво петънце на ръкава си.
— Е, ще трябва комай да се разделим с вас — каза на английски сержантът. — Размислете над думите ми и внимавайте добре. Имате ли поне някакво свястно оръжие?
— Оръжие ли? Господи боже мой!… Да, мисля, че кочияшът има някакво огнестрелно оръжие. Наскоро се опита да улучи дива патица, но не успя. Аз лично предпочитам за лова лък и стрели. Това е оръжие за джентълмени, пък и укрепва мускулите. Я вижте!
Сержантът се засмя, когато Алекс демонстрира гордо бицепса си. Катрин можеше само да се възхищава на актьорското му майсторство. Така добре имитираше видиотените благородници, че двамата войници го изгледаха презрително, а после отново си заприказваха на галски.
— Някакъв проблем, сержанте? — попита разтревожено Алекс.
— Не, не. — Нехранимайкото се усмихна и показа почти изгнили зъби. — Никакви проблеми, лорде. Но тъкмо си рекохме… дамата ще се чувства навярно по-сигурна, ако я придружим до форт Уилям. Наистина не искаме тук при нас нещо да ви се случи.
Катрин забеляза, че останалите шестима мъже си шепнеха възбудено и я зяпаха. Имаше чувството, че вече хвърлят жребий кой пръв да я изнасили. Някои се спешиха, други се приближиха повече към каретата и свалиха мускетите от седлата.
Камерън продължаваше да се преструва, че не осъзнава опасността.
— Много мило от ваша страна, сержанте, но не бихме искали да ви отклоняваме от задълженията ви.
Сержантът сложи дебелата си лапа върху пистолета в пояса си.
— Оставаме — заяви той. — На моите хора кратка почивка ще им дойде добре… и сигурно ще се зарадват да получат нещо вкусно за хапване.
Алекс погледна угрижено към кошницата за пикник.