Това означаваше, разбира се, че бяха подложили човека на мъчения. Алекс изскърца със зъби, за да овладее безсилния си гняв.
— Поздравления — добре си изигра ролята. — Не разбирам само защо не удари много по-рано. Възможности имаше предостатъчно.
— Щеше да е твърде рисковано да се опитам да те победя сам — призна момчето. — А сега двайсет души мъже чакат отвъд река Спин, за да ми помогнат.
Алекс посочи труповете на хората от Черната стража.
— Значи тези тук не си ги уведомил ти?
— За такъв идиот ли ме смяташ? Нима ще седна да си деля наградата с подобни кретени? А сега край на приказките! В това положение твоето красноречие няма да ти помогне, пък и аз нямам никакво време за губене.
— Остави жените да си вървят. — Алекс не отделяше очи от лицето на младежа. — Те нямат нищо общо с всичко това и съдбата ни изобщо не ги интересува.
— Да ги пусна, така ли? Прав си, наистина няма смисъл да влача със себе си тази ирландска слугиня — посочи той пренебрежително Диърдри. — Но другата? Съпругата на Аликзандър Камерън? — Кембъл прокара лакомо език по устните си. — На нея херцогът ужасно ще се зарадва. Лохийлс сигурно ще даде за вдовицата на брат си доста закръглена сумичка откуп, а дотогава Аргайл ще може да се забавлява с нея колкото си иска и да я ощастливи с някое копеле…
Катрин си пое дълбоко дъх, преди да вдигне приклада за удар. Когато дойде на себе си край потока и установи, че жива душа не се интересува от нея, тя се запъти към каретата, за да даде израз на възмущението си от подобно равнодушие. Все още леко замаяна, отначало даже не забеляза, че мъжът, когото познаваше като Иън Камерън, заплашва с мускета си останалите. Едва когато Диърдри й даде зад широкия гръб на Аликзандър предупредителен знак, разбра каква нова драма се разиграва.
Няколко секунди изпита изкушението да се измъкне незабелязано, но вместо това се наведе и откопчи оръжието от още топлите пръсти на един войник. Сърцето й биеше до пръсване, докато се промъкна изотзад. Диърдри следеше с широко отворени от ужас очи всяка нейна крачка, докато Алекс се преструваше, че не я е видял и отвличаше с приказки вниманието на младия Юда.
Въпреки това Гордън Рос Кембъл усети в последния миг инстинктивно опасността и хвърли поглед през рамо с пръст на спусъка. Ударът на Катрин с приклада го улучи в скулата и отвори рана от окото до ухото. Алекс се хвърли бързо върху него и отклони ствола на мускета нагоре, така че изстрелът на Кембъл не улучи никого. Още първият му удар в брадичката накара младежа да хвърли оръжието, при втория удар той залитна срещу каретата, а третият му струва няколко зъба.
Само за миг лицето му се обля в кръв, защото носът му беше смазан и той не намери сили да се защити от ударите, нанасяни като с чук, които се стоварваха върху него — отляво, отдясно, отляво…
Кембъл се свлече на колене, но Аликзандър го вдигна да се изправи и го държеше здраво с едната ръка, докато продължаваше да го налага безмилостно с другата.
Катрин смяташе, че касапницата преди малко е била върха на всички въобразими ужаси, но се оказа още по-страшно да гледа и наблюдава кръвожадния израз в очите на Камерън, който пребиваше сега до смърт човека. Тя се втурна ужасена към него и спря ръката му.
— Спрете! Спрете! Та вие ще го убиете!
— Той си го заслужи! — изръмжа Алекс. — Хайде, пуснете ме!
— Не! Няма да допусна да го убиете. Погледнете го. Вижте само как сте го подредил! Не е ли достатъчно?
Да не бяха сълзите в очите й, Алекс щеше чисто и просто да я отблъсне. Но въпреки яростта си проумя, че тя се е намесила не от състрадание към Кембъл, а от страх той да не загуби човешкия си облик и подобие.
— Моля ви… — пръстите й се вкопчиха в ръката му. — Алекс, моля те, остави го на мира! Той не заслужава…
В отчаянието си Катрин дори не забеляза, че изведнъж заговори на „ти“, но на него това му направи впечатление и той свали бавно вдигнатия си юмрук и пусна ризата на Кембъл. Почти в безсъзнание и с кървава пяна на устата момчето се свлече покрай каретата на земята.
Катрин се притисна облекчено към гърдите на Аликзандър, прегърна го през кръста и зарови лице в рамото му.
Диърдри, която досега беше стояла като вцепенена, се отпусна на колене до Маккейл и се разхълца, скрила лицето си в шепи.
— Нали ти заповядах, ако се стигне до насилие, да избягаш и да се скриеш?
Беше толкова успокояващо да облегне глава на силното му рамо, че Катрин вдигна пряко воля очи. Лицето на Аликзандър вече не беше разкривено от гняв, а очите му…очите му бяха станали сякаш по-дълбоки и по-непроницаеми от океана. По-дълбоки, по-топли, по-сигурни.