— Все пак едва ли толкова болезнено, колкото липсвахте на мен всички вие — отговори спокойно Алекс.
Сърдечната прегръдка на братята беше съпроводена от шумно одобрение. Когато глъчката поутихна, Доналд Камерън извика нещо на галски — очевидно заповед да донесат в този ден на празненство бира и вино за всички.
Алекс беше насочил вниманието си към стройната тъмнокоса жена, застанала до Лохийлс.
— Мойра, ти си все така най-хубавата жена в цяла Шотландия.
Лейди Камерън се смееше и плачеше, докато Алекс я въртеше в кръг. После избутаха напред две кокалести, смутени момчета и ги представиха на техния подозрително прочут чичо, а веднага след това едно по-нисичко и по-дебелшко издание на Доналд Камерън се втурна към Алекс и така го притисна към себе си, сякаш искаше да му строши всички кокали.
— Алъсдеър! Алъсдеър! По дяволите, остави ме да те погледам! — гърмеше то. — Боже милостиви, та ти си се превърнал в двойник на стария Евън! Доналд, кажи де, не е ли отново роденият Евън Камерън? Точно така е, та ако ще да ме ритне някой кон!
— Ритника можеш да си го получиш и от мен, ако не ми сториш веднага път, Арчибалд Камерън — изкряка нечий глас и дебелият доктор се видя избутан от съпругата си, която едва стигаше до гърдите на Алекс, но за малко не го събори. — Добре дошъл у дома! Въпреки че не заслужаваш да бъдеш посрещнат толкова сърдечно, неблагодарно прасе такова! Мъж, който се фука с образоваността си и пише един или два пъти на година на семейството си няколко мизерни реда. На мястото на Доналд щях да те отпратя начаса обратно за Франция!
— Джийни! — разсмя се Алекс. — Езикът ти е все така остър както преди.
После той стана отново сериозен.
— Арчибалд, нали знаеш, че бяхме нападнати по пътя?
— Да, Ангъс ни разказа. Всичко е готово, за да се погрижим за ранения. Как е той?
— Сигурно е зле, след като се е друсал шест часа в каретата. Изгубил е много кръв и…
— Карета ли каза? — прекъсна го Арчибалд. — Или искаше цял свят да разбере, че си на път за дома?
— Изглежда, целият свят вече го е знаел — отвърна навъсено Алекс. И докато разказваше накратко за предателството на Кембъл, в двора хората зашушукаха високо и всички впериха погледи в жената, която продължаваше на седи върху понито.
Катрин беше много доволна, че са я забравили. Да слезе от коня би означавало, че наистина е тук, сред шотландските планини, в крепостта на предводител на яковистите. Колкото културен и да изглеждаше братът на Аликзандър, близо хилядата мъже от неговия клан положително не бяха, тъй че недодяланите момчета от ескорта бързо осведомиха тълпата какво се е случило в планината. Откъслеци от прошепнатото стигна и до ушите на Арчибалд Камерън, който вдигна изведнъж ръка и избоботи:
— Какво чувам? Жена? Боже милостиви, ама ти наистина ли си ни довел булката си?
Без да изчака отговора на брат си, докторът забърза към Катрин. Лицето му сияеше, докато я поздравяваше на галски. Тя не разбра естествено нито дума, видя само яките ръце, които искаха да я вдигнат от седлото.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Да не сте посмял да ме докоснете!
Явният й лондонски акцент накара докторът да застане като вцепенен и да вдигне разочаровано гъстите си черни вежди.
Смаяни погледи се отправиха от всички страни към Алекс, който силно се изчерви и със съжаление си спомни за предупрежденията на Олуин.
— Англичанка? Довел си в Акнакери една съселка? — извика възмутено Джийни.
Напук на откровеното пренебрежение, проявено от снаха му, Алекс се приближи с широки крачки към Катрин. Черните му очи бяха по-студени от глетчер и тя прочете предупреждението, в тях: Не казвай нищо! Не прави нищо! Понеси мълчаливо всичко!
Без да каже дума, той я прегърна през кръста, вдигна я от коня и я поведе със скована усмивка на устните към семейството си.
— Катрин, позволи ми да ти представя брат си Доналд. Доналд, това е съпругата ми Катрин.
Тя съзнаваше, че всички очакват да видят как ще реагира предводителят на клана на новината, че има съселка в семейството си.
Стоманените сини очи я оглеждаха внимателно и забелязаха, че е уплашена и нервна. Доналд Камерън посегна към една леденостудена изпожулена ръка и я вдигна усмихнат към устните си.
— За мен е голяма чест и радост, Катрин — каза той сърдечно. — Всички очакваме вече цяла вечност малкият ми брат най-сетне да се ожени. Но как би могъл да устои на толкова очарователна млада дама?
Катрин знаеше, че в момента съвсем не изглежда очарователно. Той подиграва ли й се? Но в такъв случай значи е още по-зловещ и безсъвестен от брат си.