Лейди Мойра не изчака официалното представяне. Тя пристъпи крачка напред и пое ръцете на Катрин в своите.
— Трябва да извиниш лошите ни маниери, мила. Толкова време не бяхме виждали Аликзандър, че имахме очи и уши само за него, а би трябвало да се досетим, че ни е приготвил още някаква изненада. Това открай време си е негов специалитет. Всеки случай всички сме щастливи, че си тук. Най-сърдечно добре дошла в Акнакери.
Под предупреждаващия поглед на Лохийлс дори Джийни се насили да каже няколко общи фрази за добре дошла, после Катрин се видя заобиколена от любопитните синове, дъщери, чичовци и лели, които искаха да й бъдат представени.
— Засега достатъчно — заяви категорично лейди Мойра, прегърна Катрин през кръста и я отведе в топлия хол. — Не виждате ли, че клетото дете е уморено и гладно? Джийни, иди в кухнята и виж дали е останала супа от вечерята. Арчибалд, не забравяй, че после ще трябва да оперираш, та не пий много. С треперещи ръце и мътни очи няма да си от голяма полза за Олуин Маккейл. Доналд…
— Да, скъпа моя, разбира се, че имаш право. Утре ще имаме предостатъчно време да празнуваме. — Той увлече след себе си Алекс в къщата. — Предишните ти стаи в западната кула бяха лъснати до блясък, но може би ще си пожелаеш сега малко повече комфорт. Искам да кажа като женен мъж…
— Кулата ми е предостатъчна.
— Веднага ще се разпоредя да качат гореща вода. — Лейди Мойра стисна окуражаващо рамото на Катрин. Изисканият й език подсказваше, че е била възпитана в Лондон. — Една хубава баня и чисти дрехи оправят чудодейно настроението.
— Аз…аз нямам какво да облека — продума Катрин. — След нападението се наложи да оставя сандъците си край пътя.
— В огромното ни домакинство сигурно ще се намери нещо подходящо за теб, докато нашите шивачки не компенсират загубите ти — усмихна се лейди Камерън. — Коприна и брокат имаме в изобилие, а моделите са по последна парижка мода.
— Но аз… та аз не мога да приема…
— Глупости! Вече си част от семейството и всичко, което имаме, принадлежи и на теб!
Катрин забрави възраженията си, когато я отведоха от предверието в същинския хол, целият в дървена ламперия. Килими и картини висяха по стените — свидетелства за историята на семейството, а високият сводест таван също беше целият покрит с фрески. Докато следваше лейди Мойра, Катрин въртеше смаяно глава от една на друга страна, местеше поглед от оръжието и средновековните доспехи към витрините с изящни произведения на изкуството.
Широка стълба водеше към първия етаж в по-малък хол, и той с дървена ламперия и стени, целите в гоблени. Катрин вървеше като замаяна по дългите коридори и успя да хвърли през отворените врати бърз поглед в библиотеката, в салона за приеми и в една стая, всичките подредени с хубави старинни мебели.
В галерията, чиито прозорци с цветни стъкла гледаха към външния двор, бяха окачени портрети с маслени бои в естествена величина, а между тях миниатюри, изобразяващи някогашни членове на семейството. Въпреки умората Катрин забавяше крачка пред тази семейна хроника. Лейди Мойра вдигна светилника малко по-високо, за да може меката светлина на свещите да падне изцяло върху един от портретите.
— Това е Джон Камерън, бащата на Доналд и на Аликзандър. Той живее в Италия, при двора на крал Джеймс.
Катрин си спомни смътно, че Алекс бе споменал — баща му, убеден яковист, последвал след поражението на въстанието от 1715 година своя крал в заточение, вместо да се закълне във вярност на Хановерската династия.
— Доналд поддържа, разбира се, постоянен контакт с него, а кланът прави разлика между стария Лохийлс и младия Лохийлс, но нашият свекър е горд и своенравен шотландец, който се е заклел да се прибере у дома си чак когато на трона седне отново шотландски крал. Не взема от Доналд ни петак и живее в Италия като най-обикновен придворен, а не като предводител на клана на Камеръновци. Мисля, че ти би го обикнала. Синовете му са наследили безкрайно много от чертите му.
Катрин се загледа в благородните черти на това лице, издаващи сила и решителност. Сините като синчец очи и кестенявата коса бяха наследили Доналд и Арчибалд, а широките плещи и арогантният израз напомняха по-скоро за Аликзандър. На една от многото миниатюри под портрета беше изобразен четвъртият син, който също имаше сини очи, но изглеждаше далеч не толкова добре, колкото братята си.
— Това е Джон Камерън от Фасфърн — обясни Мойра. — Очакваме го утре, тогава ще се запознаеш с него. Той… той не се интересува от политика.
— А това е за срам! — изкънтя зад тях гласът на Джийни. Придружаваше я дребна белокоса жена, която бе представена просто като „леля Роуз“.