Дълго време за съпругата му изобщо не стана дума. Едва когато почна да разказва за нападението на Черната стража и плана на Гордън Кембъл да ги подмами в капан, той подчерта изрично, че този ден англичанката му е спасила живота.
Тази глезена бяла мишка просто не може да удари толкова яко, че поне да одраска някой мъж! Алъсдеър искаше чисто и просто да спаси собствената си чест, като я представи в най-добра светлина. Защо ли се е оженил за нея? Мъжете се женят по най-различни причини: пари, престиж, власт. Една бледокожа съпруга може да е била от полза за маскировката му като английски благородник? Но той е Камерън, има гореща кръв, а глупачката с виолетовите очи положително не може да го задоволи. Сигурно влиза всеки път в спалнята с яко стиснати колене.
Алъсдеър беше тъкмо от онзи тип мъже, които харесваха на Лорън. Фактът, че е довел жена, беше неприятен, но не и непреодолимо препятствие, а само като си представи, че той може да се озове скоро в нейната спалня, й се подкосиха коленете.
Потънала изцяло в прекрасната си мечта, тя се сблъска в коридора с мъж, който тъкмо завиваше на ъгъла.
— Закъде си се забързала толкова, малката? Да нямаш карфици в дупето?
Лорън вдигна засмяно очи към великана капитан на гвардията на Лохийлс.
— Е, честна дума, Стрюън Максорли, преди по-малко от пет минути си мислех за теб!
— Дано да са били хубави мисли за горещи целувки — ухили се мъжът, втренчил недвусмислен поглед в гърдите й. — С удоволствие ще съм на разположение, трябва само да ми кажеш кога и къде.
— На друга част от тялото устните ти биха могли да ми доставят още по-голямо удоволствие! — Тя се приближи толкова плътно до него, че гърдите й се притиснаха към широките му гърди, а ръката й погали смело бедрото му. За нейно голямо удоволствие панталонът му тутакси се изду. — Тъй де, но не искам да е моя вината, ако на Мери Макфарлейн й се разбие сърцето. Нали нейното легло топлиш нощем?
— Мери няма монопол върху мен — рече той пламенно.
— А какво ще кажеш за копелето, дето й го направи?
— То си беше вече в корема й, когато спах за пръв път с нея. — Стрюън обгърна с лапите си Лорън през кръста, притегли я още по-силно към себе си. — Виж какво, ако й завиждаш, с удоволствие съм на твое разположение.
— Не, покорно благодаря, нямам никакво желание да давам живот на някое копеле. Имам по-добри планове за бъдещето си.
Максорли я пусна неохотно.
— Ако на празненството тази вечер ти доскучае, можеш да ме посетиш в стаята ми. Знаеш ли коя е?
— Ами да, онази с отъпкана от женски крака пътечка до вратата.
— Толкова по-лесна за намиране в тъмното… Но ако резето се окаже пуснато, не чукай, освен ако нямаш нищо против да го направим тримата заедно.
— Аз никога не деля. — Лорън сложи ръка върху издутината на панталона му. — Пък и никой мъж не изпитва желание за втора партньорка, ако аз съм му се посветила.
Тя се отри в него и продължи с олюлени бедра пътя си, усещайки погледите му в гърба си. На устните й играеше пренебрежителна усмивка. Той е наистина много мъжествен, но нищо повече от член на гвардията. Не, ако се оплете със Стрюън, това няма да я приближи нито на крачка към целта й.
Тя мразеше Акнакери, мразеше мрачните каменни стени и откъснатата от света планина. Някъде там, навън я очакваше един друг свят, в който би могла да разгърне много по-нашироко талантите си. Мечтаеше за бляскави празненства, скъпи рокли и любовници, които да я обсипват с подаръци.
На дванайсетгодишна възраст Лорън беше останала кръгло сираче и я изпратиха в Акнакери, не, заточиха я там, защото баба й Роуз трябваше да се грижи за нея. Родена и израсла в Единбург, тя се чувстваше в замъка като пленница. За Камеръновци появата й беше истински шок. Бяха очаквали някое свитичко и възпитано момиченце, все още дете, а вместо това им се изтърси една своеволна хубавица. Произхождаше от отдалечен клон на семейството и Камеръновци не знаеха, че баща й е бил обесен като крадец, а майка й е държала един от най-преуспяващите бардаци в града. Наистина скоро установиха, че Лорън е коварна и непрекъснато предизвиква кървави кавги. Оставиха я в Акнакери само защото беше все пак една Камерън.
Какви глупаци са все пак тия мъже! Хвалят се със силата си, но омекват веднага щом ги помамят нечии пищни гърди или други женски прелести. И най-могъщият воин се превръща в безволно същество — убедена беше Лорън — и често се наслаждаваше на могъществото си. Колкото по-трудно изглеждаше някое завоевание, толкова по-голяма наслада изпитваше, ако успееше все пак да постигне целта си. При това забавленията с някой сластолюбец в плевнята й носеха и материални придобивки. Не една, нищо неподозираща, съпруга губеше така жълтици, бижута и други ценни предмети от зестрата си.