С течение на времето беше събрала значително богатство до деня преди две години, когато придума един младеж на име Макгрегър да й помогне да избяга. Когато ги хванаха, той тъкмо беше вдигнал полата си, за да може Лорън да го възнагради за съдействието, а в чантите на седлото му бяха скрити бижутата и златните и сребърни монети, които тя беше откраднала от сандъка на Лохийлс. Наложи й се да реагира мълниеносно. Тя удари Макгрегър с камък по главата и почна да твърди, че искал да я изнасили. Твърденията й бяха много убедителни, а за нейно щастие момчето беше сериозно ранено в мозъка и го обесиха, без да може да се оправдае.
За съжаление тя не успя да отдели собствените си, събрани с толкова труд, богатства от тези на Лохийлс и той заключи отново всичко в сандъка си. Някои хора подозираха, че и кражбата, и мнимото отвличане не са минали без участието на Лорън, та посъветваха Доналд да я омъжи час по-скоро за някой якичък планинец, който ще трябва да отговаря за нея.
Заплахата беше толкова ужасна, че Лорън се превърна в самата добродетел и досега все успяваше да не се поддаде на изкушението да посети Стрюън Максорли в стаята му. Мъжката сила на русия великан изглеждаше приказна и тя си беше представяла през не една безсънна нощ какво ли ще е да го усети дълбоко в себе си. Но той не би премълчал връзка с нея и щеше да се почувства задължен да й направи официално предложение, понеже в края на краищата не беше някоя слугиня, а племенница на господаря. А Лохийлс щеше да е повече от щастлив неговият овдовял преди три години приятел отново да се ожени.
Проблемът се реши от само себе си, когато до ушите й стигна новината за скорошното завръщане на Аликзандър Камерън. Известни й бяха, разбира се, всички истории около чернокосия, черноок Камшройнайх Дъб. Стоеше с часове пред портрета на сър Евън, защото знаеше добре, че неговият внук би бил за нея идеалният съпруг. Той беше късметлия и беше прекарал половината от живота си в Париж, Рим и Мадрид. Беше пътувал дори чак до колониите, представяте ли си? В този стар замък той скоро щеше да се отегчи до смърт и да потърси нови приключения отвъд тесните граници на Шотландия. И положително не би имал нищо против да вземе със себе си същество, готово да споделя жаждата му за остри преживявания.
През последните няколко дни беше поглеждала към пътя не по-рядко от стражите по крепостните стени. Дузини мъже бяха разпратени да го търсят, а тя беше принудена да кисне по цели дни с другите жени, да изпълнява поръчки и да слуша досадни клюки.
Най-сетне очакването свърши. Конник пристигна в галоп и извести, че Аликзандър Камерън е вече на по-малко от пет мили от замъка.
Отначало за съпруга не беше ставало дума, та цялото семейство беше шокирано от новината, че е избрал не друга, а англичанка. Присъствието й в Акнакери беше обида, плесница за всеки мъж, достатъчно възрастен, за да си спомни колко арогантни бяха англичаните след победата си през 1715-а. Достатъчно неприятно беше, че Лохийлс взе жена от рода Кембъл, но Мойра е поне шотландка и планинка.
Не, тази обида трябваше да бъде изкупена. Освен това Лорън си беше наумила да напусне това ужасно място заедно с Аликзандър Камерън, а тази с-ъ-с-е-л-к-а нямаше да я спре да постигне най-съкровените си желания.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Божичко, къде изчезна? — нахока Катрин камериерката си. — Как се осмеляваш да ме оставяш сама и вместо това да се въртиш около този… около този нехранимайко!
— Извинете — измърмори разкаяно Диърдри. — Аз на няколко пъти надничах тук, но вие продължавахте да спите дълбоко. А господин Маккейл е все още толкова слаб. Аз… ами чувствам се някак отговорна за него.
— Отговорна ли? Що за глупост! Да не би ти да си стреляла в него? — Диърдри изглеждаше толкова капнала, че ядът на Катрин премина в загриженост. — Не си мигнала цялата нощ, нали?
Момичето сведе очи.
— Не… дремнах малко.
— Той как е?
— Наложи се докторът да му изгори раната, за да спре кървенето. А той тъкмо в този миг дойде в съзнание… Господин Камерън и аз трябваше здраво да го държим, за да може докторът да си свърши работата. От все сърце се надявам да не ми се наложи да присъствам втори на път на нещо толкова ужасно.
— Ще се оправи ли?
— Не зная — вдигна очи Диърдри. — Докторът смята, че е достатъчно млад и силен, за да оживее, но…
— На твое място нямаше чак толкова да се вдавам. Тези планинци са такива нехранимайковци, че не умират лесно. Те ще живеят вечно, само и само да ни доставят неприятности.