Камериерката се усмихна бледо и посочи куфара, който беше оставила до гардероба.
— Успях да взема някои от вашите неща, преди да разтоварят големия багаж. Четки, гребени, соли за баня…
— Соли за баня? Диърдри, ти си същинско съкровище! Сапунът, който трябваше да използвам вчера, беше толкова корав, сякаш тук търкат тенджерите с него. Умирам за една баня с истински сапун и истински аромати. Гадната миризма на кръв сякаш се е впила в кожата ми, но на всички тук това им е все едно. Отново ни оставиха в някакво кьоше и ни забравиха.
— Видях господин Камерън тази заран — осведоми я Диърдри. — Каза, че идвал в стаята ви, за да си поговорите, но…
— Влизал е тук?
— Осведоми се много учтиво дали са ни дали всичко, от което имаме нужда.
— Сериозно? Изглежда, мъчила го е съвестта. Да не беше лейди Камерън, сигурно щеше да ме остави да седя цяла нощ на двора… тъй де, нали нямам рошава червена коса, нито гърди, които направо преливат от корсажа.
— Госпожице?
Катрин махна с ръка и Диърдри продължи:
— Той ме помоли да ви съобщя, че семейството ще вечеря в осем часа. Мисля, че ще има празненство в чест на неговото завръщане.
— А какво, по дяволите, ще трябва да празнувам аз?
— Той очаква да се облечете и да го придружите.
— Да се облека? Но какво да сложа? Тази нощница и пеньоара?
Диърдри изгледа нервно господарката си, отиде до гардероба и отвори едното крило. Там бяха окачени няколко елегантни рокли, а до тях имаше грижливо сгънато бельо.
— Така значи! — Катрин сложи ръце на хълбоците. — Първо изхвърля вещите ми, а после очаква да облека нечии износени дрехи. Бих предпочела да се разхождам гола!
— Оригинална идея — прозвуча нечий плътен баритон откъм отворената врата. — Боя се само, че по този начин ще затрудните храносмилането на останалите гости.
Катрин се обърна рязко. Аликзандър Камерън се беше облегнал небрежно на рамката на вратата с една от отвратителните си пури между зъбите.
— Диърдри, напомни ми, моля те, занапред да залоствам вратата.
— Изпитвам отвращение към катинари и резета — заяви приятелски Алекс. — В повечето случаи просто ги строшавам, за да видя онова, което не бива да виждам.
— Какво искаш? Защо ни притесняваш?
— Притеснявам ли те? — Той пристъпи ухилен напред и хвърли поглед към леглото. — Надявам се, че си спала добре. Изглеждаше сред възглавниците по-доволна от мъничко златокосо котенце.
Той миришеше на алкохол и тя извърна отвратено нос.
— Пил си!
— Така е, госпожо! Абсолютно всички, от ковача до пажовете, всички искаха да се чукнат с мен за здравето на жена ми и да ми пожелаят дълги години щастие и здраве.
— Аз пък се надявам, че след това ще гориш цяла вечност в пламъците на ада!
— Ах, топлите чувства на любещата съпруга! Нищо чудно, че толкова дълго избягвах радостите на брака. — Той намигна на Диърдри, която се изчерви и се засмя, но след гневния поглед на господарката си побърза да измърмори, че щяла да се погрижи за водата за банята й. Когато тя излезе от стаята, теменуженосините очи изпратиха гневни искри към Алекс.
— Какво искаш?
— Какво искам — погледът му се плъзна красноречиво по тялото й — и какво ще получа са две съвсем различни неща…освен ако не пожелаеш да си починеш няколко часа, легнала до мен, преди да стане време да се приготвим за представлението.
— Какво представление? — попита тя подозрително.
— В което са ни отредени главните роли на влюбена съпружеска двойка. Цялата къща гори от нетърпение да ни поставя недискретни въпроси и не се съмнявам, че ще изиграеш блестящо ролята си.
Очите на Катрин се присвиха заканително.
— Трябва да си много пиян, за да вярваш, че ще продължа да играя в този фарс. Тази вечер няма да ти помагам, нещо повече, ще остана в стаята си зад заключената врата, докато не изпълниш най-сетне твоята част от споразумението ни.
— Какво споразумение?
— Ти ми обеща, ако ти помагам, да ме върнеш у дома.
— Ах, да, онова споразумение. Ще видя какво мога да направя…
— Какво значи това?
Алекс се беше втренчил замислено в запаления връх на пурата си. Той сви рамене.
— Какво да ти кажа, за организирането на такива неща се иска време. Може да продължи със седмици…
— Седмици?
— Дори месеци.
— Но ти ми обеща — извика тя. — Даде на Деймиън честната си дума! Закле се в душата си!
— Спомням си някои обещания и клетви, които ти не сдържа.
— Един-единствен път! Един-единствен път се опитах да избягам, а на мое място и ти щеше да го сториш. Оттогава правех всичко, което ти поиска от мен, дори повече, отколкото искаше! Или вече си забравил за Гордън Рос Кембъл?