— Ако поизчакаш, ще имаш допълнителни основания да го кажеш.
— Какво се е случило?
— Стрюън иска на всяка цена да потегли с един отряд, за да ликвидира Гордън Рос Кембъл.
— А Лохийлс на какво мнение е?
— Помолил е бащата на Иън да дойде в Акнакери. Старият Гленгарън трябва да реши дали смъртта на сина му трябва да бъде отмъстена. Но предполагам, че Доналд ще го посъветва да изчака. Може би ще има скоро възможността да убие повече Кембъловци, отколкото някога е мечтал.
— Ако съм те разбрал, Лохийлс смята, че клановете ще тръгнат да се бият за принц Чарлз.
— Брат ми не е за завиждане. Каквото и да реши, няма да е доволен от себе си. Аз лично смятам, че Англия е още по-настървена от Шотландия този бунт да се вдигне. Те искат да ни смажат веднъж завинаги и окончателно да превземат страната ни.
— Вечният песимист!
— Непоправимият глупак, искаш навярно да кажеш. Кой може да е толкова глупав да се надява, че бихме могли, след като сме се върнали у дома, да останем в сянка?
— Ти, легендарни ми приятелю! Камшройнайх Дъб, тъмнокосият Камерън би желал да заживее със съпруга и деца образцов семеен живот.
— Изобщо не съм споменавал за жена и деца.
— Просто ми мина през ума. Но кой трябва да осъществи древното предсказание, ако ти просто изчезнеш от повърхността?
— Какво предсказание?
— Гарваните ще утолят на три пъти жаждата си с кръвта на Кембъловци. Херцогът на Аргайл е суеверен и вярва, че гарваните вече на два пъти са я пили.
— Почти бях забравил това проклятие на една рибарка.
— Аз също, докато Арчи не ми го напомни. Слухове твърдят, че херцогът се стряска с пяна на устата от дълбок сън и се кълне, че те е сънувал до леглото си с кървав меч в едната ръка и главата на Макбет в другата.
— Радвам се, че мога по такъв начин да нарушавам спокойния му сън.
— Арчи ми разказа още нещо: Гордън Рос Кембъл бил незаконен син на Малкълм Кембъл.
— Негов син?
— Това променя донякъде нещата, нали?
— Навежда ме на мисълта, че проклятието лежи не върху тях, а върху мен. Станаха вече двама мъжете, които трябваше да убия, ако ми се предостави възможност, но аз ги пощадих от християнска любов към ближния.
— Двама ли?
Алекс имаше предвид Хамилтън Гарнър и направи гримаса.
— Може би просто остарявам и отпадам. Трябваше да се целя по-добре със сабята и да удрям по-яко с юмруците, вместо да се поддавам на моментно изкушение.
Олуин не се съмняваше, че общият знаменател в тези два случая е с руса коса и теменуженосини очи.
— Какво ще правиш сега с Катрин? — попита той спокойно. — Ще трябва в най-скоро време да вземеш някакво решение.
— Досега не бях наясно, че има и второ „или“.
— Наистина?
— Смяташ, че можеш да четеш мислите ми, стари приятелю — изръмжа Алекс след продължително мълчание. — Но този път много грешиш.
Олуин се отпусна уморено върху възглавниците.
— Щом мислиш…
— Дори ако беше възможно…
— Да?
— Пак нямаше да потръгне.
— Защо? Защото си не само жива легенда, но и безпогрешен? Защото очакваш от всички хора да блиндират сърцата си също като теб?
Един мускул на бузата на Алекс трепна.
— Ти не можеш да го разбереш.
— Имаш право, Алекс, не мога да го разбера. От петнайсет години се упрекваш в нещо, което не беше твоя вина и се наказваш, като се опитваш да убиеш в себе си всяко чувство.
— Олуин, за бога… — Скърцащата врата го накара рязко да млъкне, а когато се обърна, Диърдри се стресна от разстроеното му лице, което изглеждаше толкова безпомощно.
— Извинете ме — промърмори тя. — Не исках да преча.
— Не пречите — каза бързо Алекс. — Влезте, моля, и без туй тъкмо си тръгвах. Олуин, по-късно пак ще се отбия. Опитай се да поспиш…
— Алекс.
Но той вече беше изчезнал в тъмния коридор.
— Не мога да остана тук — измърмори Диърдри. — Оставих госпожица Катрин сама във ваната и…
— Моля ви, не си отивайте. — Олуин разтри бавно слепоочията си. — Седнете поне за мъничко до мен. Да разговаряш с Алекс напоследък е като да искаш да видиш колко дълго може да държи човек ръката си над пламъка.
— Разбирам какво искате да кажете. И господарката ми е много нервна.
— Хайде, елате по-наблизо — усмихна й се Олуин.
— А, не… не може. Исках само да попитам дали имате нужда от нещо. Трябва да отнеса на госпожица Катрин горещ бульон от кухнята и…и…
— Малко съм жаден. — Погледът му се плъзна към нощното шкафче. — В каната трябва да има още вода.