Лесно можеше да досегне каната и чашата, но тя се приближи към леглото и му наля.
— Малко съм учуден, че сте толкова загрижена за здравето ми. Приятно съм изненадан, но…
— Аз всъщност само изчаквах възможността да ви благодаря за онова, което направихте вчера — каза спокойно Диърдри.
— Нещо, което съм направил аз? Не вие, аз ви дължа благодарност, задето не допуснахте да умра от загуба на кръв.
— Но това нямаше да се наложи, ако не се бяхте нахвърлили върху онзи грубиян, който ме нападна.
— Е, да… — той направи мрачна физиономия. — В този случай заслужавате да ви се скарам. Нали трябваше да останете в каляската.
— Аз не съм божа кравичка. Имам осем братя и когато се бият честно, никой от тях не успява да ми дръпне косата или да ме повали.
— Напълно ви вярвам. Имате учудващо силна ръка.
Диърдри отвърна на усмивката му и му подаде с треперещи пръсти чашата. Вместо да я поеме, той я изгледа изпитателно.
— Искате ли водата, или не?
— Да, искам я. — Ръката му обгърна чашата и студените връхчета на пръстите й. — Ще останете ли за малко при мен?
— Наистина не мога. Господарката ме чака.
— Само няколко минутки. Моля ви, това е последното желание на един умиращ.
Тя си дръпна ръката и приглади престилката си.
— С такива неща не бива да се шегувате, защото могат да се сбъднат.
Олуин отпи глътка вода и затвори отмаляло очи. Диърдри затаи неволно дъх. С пясъчно русата си коса, високите келтски скули и загорялата на слънцето кожа той беше неотразимо привлекателен. Набола светла брада покриваше квадратната брадичка, а космите на гърдите му също бяха златночервени. Мускулестите гърди, тънкият кръст и плоският корем бяха открити за погледа й! На въображението й беше предоставено да си нарисува останалото. Често беше виждала братята си голи и затова се смяташе имунизирана срещу тайните на едно мъжко тяло, но сега устата й пресъхна, а дланите й се изпотиха. Вече не можеше да вярва, че този мъж е нехранимайко. Сигурно можеше да е опасен, но не беше зъл, не беше и хладнокръвен убиец, също както и Аликзандър Камерън.
— Какво имахте предвид, когато казахте, че вашият приятел от петнайсет години се опитва да убие чувствата си?
Сивите очи бавно се отвориха.
— Честна дума, не исках да подслушвам, но го чух, докато влизах. Няма нужда да ми обяснявате, ако е някоя мрачна тайна, но нямаше да е никак зле, ако някой от вас или най-добре и двамата престанете да се отнасяте към хората като към врагове.
— През последните петнайсет години всички хора бяха наши врагове. Освен това Алекс е по природа сдържан човек и не е лесно да се спечели доверието му. Впрочем и за вас може да се каже същото.
Диърдри беше втренчила поглед в притиснатите си една към друга длани.
— Имахме много малко основания да ви вярваме. Вие повлякохте господарката ми и мен въпреки нашето желание през половин Британия. По ваша вина вчера за малко не ни убиха и господ знае какво ще става на връщане към дома, ако ни бъде позволено някога да се върнем в отечеството си.
— Алекс ви го обеща, а доколкото зная, той никога не е нарушавал думата си. Ако все още го желаете, той ще се погрижи да се върнете у дома.
— Ако ние го желаем? — попита тя тихо.
— Случва се хората да променят решенията си.
— Господарката ми положително не. Тя смята господин Камерън за шпионин и убиец, а той не е възразил досега нищо против тези обвинения.
Олуин наблюдаваше тънките й пръсти, които непрекъснато се движеха.
— Кажете ми, Диърдри, ако можете да се озовете утре в Дерби и ако лорд Ашбрук почне да ви разпитва за военните приготовления в Шотландия, бихте ли му отговорили?
— Разбира се! Това е мой дълг на лоялна поданичка на моя крал.
— На крал Джордж?
Кафявите й очи почнаха да хвърлят искри.
— Той е нашият монарх.
— Ами ако вярвахте, че законният монарх е принуден да живее в заточение в Италия? Ако смятахте крал Джеймс Стюарт за по-легитимен? — Той вдигна ръка, за да задуши в зародиш протестите й. — Не искам да споря за политика, нито по въпроса кой е прав и кой не. Моля ви само за честен отговор на следния въпрос: ако смятахте Джеймс Стюарт за законен крал на Шотландия и Англия, ако вашето семейство се беше сражавало и умирало за него — и тогава ли щяхте да продължите да смятате Алекс и мен за шпиони само защото по време на пътуването през Англия си държахме очите отворени?
Диърдри намръщи чело.
— При тези обстоятелства навярно не — призна тя. — Но това все още не обяснява обвинението в двойно убийство.
— Имате право, но тези обвинения бяха неоправдани. Алекс би трябвало да отговаря и за трето убийство, но онзи мръсник успя да се оправи от раната си.