— Като двойка изглеждате непобедими — съгласи се Диърдри. — Имам някак чувството, че армия Камеръновци може да превземе не само Англия, но и целия свят.
— Това може да се приеме почти за комплимент, госпожице О’Шей — измърмори Олуин. — Успях ли да ви убедя, че не сме коравосърдечни типове, които бият невинни жени?
Тя сведе гъстите си мигли.
— Аз всъщност никога не съм го вярвала.
— Никога? Дори в Уейкфийлд?
— Не биваше да се опитвате да ме задържите. Не понасям това.
— За в бъдеще ще го имам предвид. — Олуин обгърна леко шията й с ръка и я притегли надолу. Целуна я продължително и нежно и усети, че е невинна и доверчива, а сърцето й е способно щедро да прощава.
Когато неохотно я пусна, тя прокара пръсти по устните си.
— Това не биваше да го правите, сър.
— В живота ми има толкова много неща, които не би трябвало да правя — възрази й той откровено, — но тази целувка положително не е сред тях. Освен това не съм никакъв сър, а се казвам Олуин. Това е галската дума за хубав.
— Подходящо име за вас… — прошепна Диърдри, преди да си спомни, ужасена, за задълженията си. — О, божичко, трябва да побързам. Заслужавам наказание, задето така изоставих господарката си.
— Ще дойдете ли пак, когато можете?
Тя отново се изчерви, а той си помисли: „Господи, очарователна е. Да не беше дъщеря на горски пазач, а на крал, целият свят щеше да лежи в нозете й.“
— Ще дойдете ли пак? — попита той отново.
— Ако го желаете, сър.
— Олуин — напомни й нежно той. — И наистина много го желая.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Докато гласеше изкусно дългите златни къдрици на господарката си, Диърдри се измъчваше от ледената й студенина. Задачата й беше много неблагодарна, защото Катрин начесто скачаше нервно, разхождаше се напред-назад из стаята или се въртеше нетърпеливо на табуретката, та камериерката едва успяваше да закрепи косата с фиби и гребени.
Въпреки всичко успя да направи съвършената фризура, а после помогна на Катрин да се облече. Докато изпъваше с все сили връзките на корсета с пластинки от китова кост, беше доволна, че тя самата не е принудена да се вкопчва, спряла дъх, в таблата на леглото, та да могат да я напъхат в това дяволско творение, което повдигаше и смачкваше неестествено гърдите, за да надари жената с тъничък кръст. Почти толкова неудобна беше и кошовидната телена конструкция, пристегната над бедрата, която се покриваше най-напред с три широки дантелени фусти.
Камериерката се сви ужасена, когато Катрин изруга на висок глас.
— Какво има, госпожице? Да не сбърках нещо?
— Виж само с какво са ми услужили! И това ако не е най-нагло нахалство!
— Кого имате предвид?
— Онази проклета червенокоса вещица. — Главата на Катрин изчезна за миг сред шумолящото копринено великолепие, а когато се подаде отново, тя продължи с горчивина: — Нарочно го е направила! Такива рокли излязоха от мода преди половин година и съм почти сигурна, че зърнах на корсажа мазно петно.
Диърдри не можа да открие никакво петно, но се втренчи смутено в деколтето. Гърдите на Катрин бяха изложени безсрамно на показ, а помръднеше ли ръце, зърната вече бяха готови да изхвърчат от светлозелената коприна.
— Не желаете ли да сложите наметало, госпожице?
Катрин стоеше ужасена пред огледалото. С това смело деколте приличаше на куртизанка, от ония, дето се мотаят при двора и се опитват да привлекат вниманието на сладострастните господа. Вече беше готова да приеме с облекчение предложението на камериерката, но вниманието й беше отвлечено от образа в огледалото, защото зърна висока фигура, застанала на вратата.
За празненството по случай завръщането му Аликзандър Камерън беше облякъл парадната шотландска носия. С полата на червено-черни карета носеше светлосиньо чортово яке със златни маншети на ръкавите, под него закопчана до врата сатенена жилетка на сини и златни ивици и копринена риза с разкошно дантелено жабо и дантелени маншети. Наметало със същата шарка като на полата беше прехвърлено през рамо и забодено със сребърна брошка за якето. Беше прясно обръснат, а дългата коса, събрана на хлабав възел на тила с изключение на две къдрици на слепоочията, които обрамчваха изразителното лице.
Катрин едва можа да познае „съпруга“ си. Изглеждаше толкова внушителен, сякаш можеше да застане на някой планински връх и да заповяда на слънцето да изгрее или да залезе.