Само черните очи бяха същите. Сега те оглеждаха роклята й, спряха се на деколтето.
— Добре ще е да последваш съвета на Диърдри и да наметнеш шал — каза той учтиво. — В голямата зала сигурно ще е доста хладно.
От инат Катрин се отказа от чудесната дантелена наметка, която Диърдри й предлагаше.
— Ако посинея от студ, сигурно някой ще ме съжали и ще ми позволи да се върна в стаята си!
И тя мина гордо покрай Алекс.
Слязоха мълчаливо по стръмната стълба. Докато се приближаваха към големия салон за приеми, от който долитаха висока глъчка, смях и звънтенето на чаши, смелостта на Катрин взе да се изпарява.
Алекс я хвана окуражаващо под ръка.
— Не бива да се боиш — каза той тихо. — Ние, Камеръновци, отдавна сме се отказали от обичая да се принасят човешки жертви на тъмните богове.
Когато влязоха в салона, озарен от ярката светлина на свещите, всички разговори секнаха като по команда и всички очи се впериха в двойката на прага. Катрин се изчерви, защото си въобрази, че понеже е съселка, всички я гледат отвисоко.
Арчибалд и Доналд стояха пред огромната мраморна камина и разговаряха с брат си Джон. Катрин го позна по миниатюрата и сега потвърди предположението си, че той е най-невзрачният от четиримата братя. Полата не скриваше кокалестите му колене, а раменете му бяха много тесни.
Почти всички мъже бяха с шотландска носия, но жените тънеха в коприна и брокат. Катрин беше възприела, без да се замисля, предубеждението на много англичани, че по отношение на модата шотландките са все още в елизабетинската епоха, но присъстващите дами можеха преспокойно да съперничат по елегантност на лондонското общество и тя установи с облекчение, че нейното деколте не прави изключение. Деколтето на Лорън беше дори още по-дълбоко, та пищният й бюст просто преливаше от корсажа.
— Дано не сме ви накарали да чакате — каза Алекс, когато Доналд и Мойра прекосиха салона, за да поздравят него и Катрин. Брат му беше видимо зарадван и трогнат да го види в шотландска носия, затова прегръдката беше много сърдечна.
— Добре дошъл у дома! — Гласът на Лохийлс беше малко дрезгав. — Камеръновци са най-сетне отново заедно и така трябва да бъде и занапред. Обединени, сме силни и нека нищо не бъде в състояние да ни раздели — никакво правителство и никакъв крал!
— Така да бъде! — откъсна се одобрително от всички уста, докато някой подаваше на Алекс и Катрин кристални чаши.
Доналд вдигна чаша.
— За здравето на Камеръновци!
— За Камеръновци! — Чашите със златиста течност бяха пресушени на един дъх.
Катрин последва примера на останалите и се почувства горда, докато някакво огнено кълбо сякаш се взриви в гърлото й, пресече й дъха. С подкосени колене тя се вкопчи в ръката на Алекс и той едва успя да я задържи да не падне.
— О, божичко! — Тя видя сякаш размито уплашеното лице на Мойра. — Кой й е дал уиски?
— Не съм аз — оправда се Джийни. Невинният израз на лицето й не беше по-убедителен от този на котка с птичи пера по муцунката.
— Горкото дете сигурно никога не е пило нещо по-силно от леко вино. Дайте й веднага чаша вода.
— Това тук е по-добро — леля Роуз подаде на Мойра една чаша. — Ако пийне вода, уискито пак ще я удари в главата. Глътчица червено вино ще й подейства чудесно.
Мойра вдигна чашата до устните на Катрин.
— Само една малка глътчица.
Сладкото червено вино наистина угаси жаравата в устата и гърлото й.
— Божичко! — простена тя. — Какво беше това?
— Най-доброто уиски от нашите планини! — похвали се Арчибалд Камерън. — Мое собствено производство.
— Какво ще кажете, дали да не пристъпим към вечерята? — предложи усмихнат Доналд. — Гладен съм като вълк.
Той даде знак някому, който стоеше в коридора, и тутакси се разнесоха пронизващи звуци, напомнящи квиченето на умиращо прасе. Катрин хвана пак ръката на мъжа си, но когато обърна предпазливо глава, видя само един свирач на гайда, който изтръгваше от инструмента си нещо като музика, след като мехът се бе напълнил с въздух.
— Той ни кани на трапезата — прошепна й Алекс на ухото.
— На мен ми звучи, сякаш иска да ни откаже да хапнем дори залък.
— Права си, отначало гайдата е била използвана, за да се плаши врагът. Десет души гайдари, маршируващи пред войската, могат да опънат по-зле нервите на противника от вида на цял артилерийски полк.
По изключение този път Катрин повярва на всяка негова дума.
Доналд й предложи ръката си и я отведе галантно в голямата зала, където бяха сложени две дълги дъбови маси. По-малката беше качена на подиум и предназначена за най-важните членове на семейството и почетните гости, останалите близо петдесет чичовци, лели, братовчеди и братовчедки, деца и приятели насядаха около другата маса.