Освен ако… Можеше да се втурне вътре и да твърди, че той се е опитал да я изнасили…
Не, няма да стане! На такава история може да се повярва само веднъж и ако обвини сега брата на Лохийлс, той може да реши, че не е бил прав, като е обесил преди две години Макгрегър.
По дяволите, какво да направи? Сляпата омраза и объркването я отведоха в онова крило на замъка, където бяха настанени гвардейците. С треперещи пръсти натисна дръжката на вратата на третата стая и въздъхна с облекчение, когато установи, че резето не е сложено. Помещението беше тясно и тъмно и тя спря за миг, докато очите й свикнат със слабата лунна светлина.
Стрюън Максорли си беше в леглото, с една ръка под главата, а другата на гърдите.
— Не знаеш ли, че е опасно да се промъкваш при заспал мъж? — изръмжа той. — Можеше да си изпросиш един кинжал между ребрата, преди да осъзнаеш какво става.
— Защо те нямаше на празничната вечеря? Липсваше ми — изгука Лорън.
Тя разтвори корсажа си.
— Ето нещо много по-добро…
Той отметна подканващо одеялото и Лорън се загледа за миг почти благоговейно в могъщия му член. Слуховете, които беше чувала, в този случай не бяха преувеличение…
Великанът й подари удоволствието, на което се беше надявала, и тя не съжали, че му се е отдала. За разлика от мнозина глупаци, с които беше спала, този наистина си разбираше от занаята.
Още по-важно беше, че знаеше — отсега нататък той ще е като восък в ръцете й. Като брат на Ани сигурно таеше гняв срещу Аликзандър Камерън, задето е допуснал друга жена в сърцето си. Тя ще използва ловко този гняв… Стрюън ще е в най-близко бъдеще не само неин любовник, но и неин съюзник, и смъртен враг на Алъсдеър!
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Катрин се събуди бавно и с удоволствие се протегна. Усещаше се толкова жизнена, че беше готова да прегърне целия свят и да си вземе обратно всяка лоша дума, която е казала някога някому.
Потънала в топлите завивки, гледаше замечтано балдахина. Беше заспала в обятията на Алекс, притисната към топлото му тяло…
Споменът за това, как се бе държала доскоро, я накара да се изчерви. След онзи пръв любовен акт на пода в помещението за отопляване бяха продължили в леглото, докато капнаха и двамата. Боже милостиви, той си позволи толкова много… а тя не го спря. Осемнайсет години целомъдрие отнесени от вятъра на една-единствена сладострастна нощ.
Това не биваше да се случва — заявяваше съвестта й. Не биваше да го допускаш.
Аз не го насърчих, шепнеше си тя.
Така ли? Тогава защо се изложи само по тънка нощница на погледите на един гол мъж?
Не знаех, че е гол.
Някой къпе ли се облечен?
Но аз не знаех, че се къпе.
А защо не изтича обратно в стаята си, защо не залости вратата, след като го видя във ваната?
Въпросът беше много труден и тя прехапа устна. Наистина ли не е имала желание да избяга?
Но ти не го стори. Вместо това го предизвика, въпреки че много добре знаеш как ще реагира.
Затруднена да намери още обяснения, Катрин трябваше да признае, че е постъпила глупаво и безотговорно. Високомерната Катрин Огъстин Ашбрук, винаги убедена, че стои високо над ниските инстинкти, се оказа слаба… Беше осъждала самомнително майка си и само се бе усмихвала презрително, когато лейди Карълайн й предсказваше, че и нейната кръв ще й подскаже как да се оправи най-добре при дадена ситуация. Но какво всъщност е заложено в кръвта й? След миналата нощ вече знаеше, че страстта е по-силна от разума. Стана жена, но въпреки това се чувствуваше безпомощна като дете, объркано и изпълнено със съмнения.
Трябва да ти напомня, че анулирането на брака вече няма да е чак толкова лесна работа.
Тя простена и зарови лице във възглавницата, но не можа да заглуши гласа на съвестта си.
Хамилтън Гарнър няма да се зарадва, като разбере, че вече не си девствена. Той има права над теб. Защо в Роузууд Хол не се възпротиви на баща си? Защо не отиде с Деймиън в Лондон? Да беше го сторила, сега можеше да си госпожа Хамилтън Гарнър.
Катрин някак не можеше да си представи как лежи гола и щастлива в обятията на Хамилтън. Той и Алекс бяха две пълни противоположности. Старши лейтенантът беше гладък като мраморна статуя, от която можеш всеки ден да бършеш прахта и да й се възхищаваш: от косата му не стърчеше нито косъм, ноктите му бяха грижливо поддържани, ботушите блестяха. Не можеше да си го представи с поникнала брада или в смачкана униформа, докато Алекс беше способен да спи с нея в купа сено или сред полето и да доставя и на двама им безкрайна наслада.