ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
На петия ден след заминаването на Лохийлс над Акнакери най-сетне отново изгря слънце и Катрин можеше да се разхожда с часове из градината или да бере с Диърдри ягоди в гората — всеки път придружена от телохранители, с които вече беше свикнала.
Но и хубавото време не можа да промени мрачното й настроение. Продължаваше да си блъска главата над въпроса дали да остане в Шотландия, или да се върне в Дерби. При това дори не знаеше дали Алекс иска да я задържи. Ако е решил да я върне у дома й, на което тя отново и отново бе настоявала, невъзможно ще е да го откаже. Освен това толкова често беше повтарял, че изпитва отвращение от брака. Защо да вярва, че една-единствена страстна нощ е променила нещо? През годините сигурно е прекарал безброй такива нощи с други жени, а я съблазни може би само защото беше препил…
За пръв път през живота си беше повече от несигурна. Искаше да остане… Искаше да си отиде… Искаше някой да й каже как да постъпи, но дори тихият глас на съвестта й беше замлъкнал.
Дамите седяха пак в топлия салон, Олуин им правеше компания, когато вратата изведнъж широко се отвори. Арчибалд Камерън направи широк жест и пусна да влязат двама мъже, които, личеше по всичко, дълго бяха препускали.
Сърцето на Катрин за миг спря да бие.
— Алекс! — прошепна тя щастлива.
Черните очи бяха приковани в нея, но възбудената глъчка направи всеки поздрав невъзможен.
— Алекс! Стрюън! — Мойра протегна ръце към двамата мъже. — Слава богу, че сте отново тук! Чухме какви ли не слухове…
— Какво стана в Арисейг?
— Видяхте ли принца? Говорихте ли с него?
— Къде е Доналд?
Алекс вдигна ръце, за да спре потока от въпроси.
— Доналд ще си дойде след ден-два. Стрюън и аз препуснахме с още неколцина мъже по-бързо… Той погледна отново Катрин.
Двамата мъже изглеждаха капнали. Лъвската грива на Стрюън беше мръсна и прашна, косата на Алекс също беше залепнала за главата. Имаше тъмни сенки под очите, а с поникналата черна брада изглеждаше по-див от обикновено.
— Видът ти не е много добър, скъпи братко — подхвърли Арчибалд с обичайната си откровеност, докато му слагаше чаша в ръката. — Или войната вече е започнала?
Беше шеговит въпрос, но като зърна израза на Алекс, усмивката му изчезна и погледът на сините очи стана загрижен.
— Какво се е случило, момчета?
— Клановете ще се срещнат след десет дни в Гленфинън. Принцът иска да развеем знамената на Стюартите и да се обяви в отсъствието на баща си за регент на Шотландия.
Джийни направи няколко стъпки на радостен танц.
— Среща на клановете? И кой трябва да участва?
Алекс остави чашата преди да отговори.
— Почти всички, предполагам… — В погледа му към Мойра се четеше извинение. — Доналд се обърна с ангелска кротост и красноречие към принца, за да го възпре от прибързани действия, но после…
— Той как е?
— Доналд ли? Мисля, в себе си изпитва облекчение, че безкрайните обсъждания най-сетне свършиха. Никак не му беше лесно да вземе крайното решение, но сега е изцяло на негова страна.
— Изцяло?
Алекс разбираше какво иска да каже Мойра. Имаше земевладелци, готови да пратят половината клан да се бие за Стюартите, начело с техен син или брат, а с другата половина да подкрепят Хановерската династия. С тази двойна игра осигуряваха владенията си независимо от това, как ще завърши бунтът. Но Доналд беше неспособен на подобна тактика.
— Алъсдеър! Стрюън! — Лорън дотича с развети коси и поли. — Вярно ли е, което чух току-що? Братовчедът Доналд наистина ли ще подкрепи принца?
Стрюън се удари в гърдите.
— Да, момиче, той се закле, че Камеръновци ще се бият за крал Джеймс.
Очите й на тигрица се спряха твърде за дълго на лицето на Алекс, преди да се усмихне най-сетне на Стрюън.
— Кога? Кога започва голямото приключение?
— Щом се върне, Доналд ще ни съобщи подробностите — каза сдържано Арчибалд. — Приключение ли? Да, това е май подходящата дума… Опасно приключение!
Алекс остави празната чаша.
— Ще позволите ли да се извиня, цяла седмица не съм се преобличал, а през половината време валя като из ведро. Стрюън, благодаря ти за компанията, може ли да ти кажа няколко думи на четири очи?
Двамата мъже излязоха, а Мойра прати Лорън да каже на готвача, че този ден ще обядват по-късно. Стрюън измърмори някакво извинение и последва червенокосата вещица.
Когато се върна, Олуин размени мълчалив поглед с Катрин и тя реши, че е прочела в сивите му очи, че трябва да отиде при Алекс. Качи се със силно сърцебиене в кулата, а когато влезе в стаята си, го видя, застанал до прозореца.