— Помислих… помислих, че няма да искаш да ме върнеш…
Алекс вдигна лицето й към себе си и я целуна страстно.
— Е, сега вече си убедена… Въпреки че трябва да призная — ти наистина създаваш на един мъж ужасно много неприятности! Би трябвало да те връзва човек и денем, и нощем за леглото, та да не направиш някоя беля.
— Искаш ли да поемеш това задължение? — усмихна се Катрин през сълзи.
— Мисля, че ще мога да те задържа и по по-приятен начин в леглото — ухили се той.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Дългият и труден обратен път до Акнакери нямаше да е по силите на капналите, а някои и ранени мъже. Стрюън знаеше наблизо един чифлик, чиито собственици, една възрастна двойка, сигурно щяха да се почувстват много поласкани да подслонят прочутия Камшройхнайх Дъб и неговите хора. Новината за победата на тези мъже се бе пръснала мълниеносно в околността и отвсякъде прииждаха хора, носеха с кошници храна и бира, вдигаха тостове в тяхна чест. Когато здрачът се спусна над зелените поля, запалиха лагерни огньове, заразказваха истории, запяха песни, за да отпразнуват триумфа си.
Катрин нито видя, нито чу нещо. Енергичната селянка я напъха веднага в леглото, а тя беше толкова изтощена от премеждията и страховете, че спа до другата заран. Алекс начесто надничаше да я види и продължаваше да се чуди как това капризно същество успя само за три седмици да преобърне живота му с краката нагоре. Беше толкова млада, толкова невинна, но наред с това в толкова случаи доказа, че не й липсват нито смелост, нито сила. Беше глезена, нахална и своенравна, но въпреки това готова да се откаже от удобния си живот, за да стане негова съпруга, любима и майка на неговите деца… Така мечтаеше да избяга заедно с нея от суровите житейски реалности в някоя далечна приказна страна и винаги да я закриля. Но това беше невъзможно и се налагаше да вземе трудно решение.
Когато Катрин най-сетне се събуди, в първия миг не можа да разбере къде е. Още ли е в ръцете на похитителите? Дали не лежи вързана пред „Вратата на ада“, изложена на опасността да бъде изнасилена и убита от мръсни, смърдящи мъже?
Тя се огледа в малката стаичка с пръстени стени и постепенно си спомни всичко. Алекс я спаси, сложи край на кошмара и призна, че е искал да я върне — признание, което заличаваше всички изживени ужаси. Но къде е той?
Увита в одеялото, под което беше съвсем гола, Катрин зашляпа боса към кухнята, където старата селянка стоеше до огнището и бъркаше нещо в един казан.
— Прощавайте?
Жената вдигна очи.
— Мъжът ми… той къде е?
Шотландката изкаканиза нещо неразбираемо на галски.
Катрин опита още веднъж.
— Господин Камерън… Тук ли е?
— Да, да, Камшройхнайх. — Лицето на селянката направо просия и тя се удари по изсъхналите гърди, което сигурно трябваше да значи, че е от клана на Камеръновци.
Беше очевидно невъзможно да се разбере с нея. Катрин прекоси нетърпеливо помещението и отвори пътната врата. Заслепена от ярката слънчева светлина, вдигна бързо ръка над очите. Небето беше сияйно синьо, чуваше се бръмчене на насекоми, някъде мучаха крави, а от далечината долитаха викове на деца.
Отвъд една зелена ливада край потока бяха насядали трима мъже. От облекчение на Катрин й потекоха сълзи от очите и тя ги остави да текат, когато един от мъжете скочи от тревата и бързо изкачи малкото хълмче. Алекс я прегърна безмълвно и я държа здраво притисната към себе си, докато тя спря да хълца.
— Някой казвал ли ти е вече, че изглеждаш прекрасно даже със сополив нос и зачервени очи?
Катрин подсмъркна.
— Имате лошия навик, сър, все да ви няма, когато се събуждам на някое чуждо място.
— Аха, типичните глезотии на омъжена жена вече почват. На женените мъже наистина никак не им е лесно.
— Вярно, но има и известни компенсации. — Тя се вдигна на пръсти и го целуна. Устните му бяха топли и меки, а черните му очи, нещо рядко, не бяха загадъчни, а издаваха недвусмислено какво има наум. Селянката поклати с престорен укор глава, когато той й каза няколко галски думи, и побърза да излезе от къщата, за да не пречи на любовната двойка. Алекс вдигна жена си и я занесе в стаичката.
Прекараха и следващите два дни в селската колиба, повечето време в леглото. Алекс сякаш искаше да навакса изгубеното време, през което двамата се бяха карали вместо да се любят. Катрин изживяваше в прегръдките му върховна наслада, но й беше не по-малко приятно да се разхождат хванати за ръка, а по време на продължителните им разговори да го опознава все по-добре. Този Аликзандър Камерън пазеше, разбира се, все още много тайни и тя не си правеше илюзията, че ще събори лесно защитните стени, които си бе издигнал в течение на дълги години, но той й позволяваше да хвърля от време на време поглед в душата му, и това я изпълваше с блаженство.