— Знаеш ли, аз никога не съм обичала истински Хамилтън — прошепна тя, притисната към гърдите му, след една чудесна любовна игра.
— Знаех го от самото начало. — Алекс я погали нежно по косата и я целуна по челото. — В противен случай щях да го убия.
— Но как… искам да кажа, кога ти стана ясно?
— Струва ми се в мига, в който те целунах на терасата и промених с това коренно живота и на двама ни. Ти от кого се беше научила да се целуваш?
— От теб… онази вечер. Ех, бях се целувала преди това и с други мъже, но не беше същото. Ти си майстор в това изкуство.
— Нищо чудно, така или иначе имам твърде безпътен живот зад гърба си, с дузини любовници, но винаги без сериозни ангажименти. През последните петнайсет години не желаех да поемам отговорност за никого, а за женитба изобщо не можеше да става дума.
— Допускам, че не обичаш деца и риташ малките кученца — подразни го Катрин.
— Не понасям деца и ритам наред всички животни — отговори той с дълбок и уверен глас.
— Няма страшно, след като вече си се примирил с мисълта да имаш съпруга.
— Която ама никак не исках — натърти Алекс. — Просто я спечелих на дуел.
Тя сложи крак върху бедрата му.
— Може наистина да сте ме спечелил на дуел, милорд, но аз не съм трофей, който може да се сложи в някой шкаф и да се забрави. Освен това ще ви помоля за в бъдеще да имате предвид, че не желая да слушам изповеди за някогашни прегрешения, всеки случай не такива, в които да става дума за дами със съмнителен морал.
Алекс й затвори устата с продължителна целувка. Защо не познаваше Катрин Ашбрук още преди половин година? Толкова много пропиляно време! Шест месеца, през които би се опитал да я укроти, да й позволи и тя да го укроти…
— Защо се усмихваш?
— Един влюбен съпруг не бива ли да се усмихва?
Тръпки полазиха по гърба й, брадичката й се разтрепери.
— Какво има? Нещо лошо ли казах?
— Не — прошепна тя.
Той повдигна брадичката й, накара я да го погледне в очите.
— Не, не…просто ти досега не го беше изричал.
Алекс си пое дълбоко дъх.
— Би трябвало междувременно да си забелязала, че никак не ме бива по големите приказки. — Той целуна връхчето на носа й. — Но в момента съм сякаш по-малко безпомощен от обикновено и успявам някак да го изрека. Обичам те, Катрин, с тялото си, със сърцето и с душата си.
Той запечата признанието си с ръце и устни, а докато я обладаваше, тя усети ново, непознато чувство на щастие. Той я обича! Докато се издигаше високо на вълните на плътската наслада, й мина за миг през ума — дали човек може да умре от екстаз.
— Катрин? — прошепна Алекс, щом дъхът му се поуспокои. — Вярваш ли ми, че те обичам?
— Да… О, да!
— Ако те помоля да направиш нещо за мен, ще го сториш ли, без да ме питаш и без да спориш?
Тя се позамисли.
— Много ще зависи от молбата… Искаш да ти обещая за хиляден път да не напускам никога крепостта без цяла тълпа телохранители? По този въпрос с положителност няма да споря с теб. Щом се върнем в Акнакери, сигурно ще остана затворена между стените, докато стана стара и съсухрена, а докато си при мен, ще съм въпреки всичко много щастлива.
— Катрин… — той я прегърна още по-силно. — Ти няма да дойдеш с мен в Акнакери.
— Така ли? Но тогава къде ще идем?
За миг тя си помисли с надежда, че той ще напусне заедно с нея Шотландия и Англия, ще се установят някъде, където нищо няма да застрашава щастието им. Но много бързо й стана ясно, че това е невъзможно. Той никога няма да остави семейството си в беда, след като бе поел толкова рискове, за да се върне при него. Не беше съгласен с решението на брат си да подкрепи въстанието, но въпреки това щеше да го подкрепи безрезервно и ако трябва, щеше и да се бие. Щом няма да я отведе в Акнакери, това можеше да означава само едно…
— О, не! Не! Алекс, ти…нали не искаш да ме отпратиш?
— Катрин, моля те, изслушай ме!
— Не, няма да те изслушам и няма да си отида! Не можеш да ме принудиш да го сторя.
— Напротив, мога и ще го направя — каза спокойно Алекс. — Сега сме само на два часа от крайбрежието и корабът, с чийто капитан вече всичко съм уговорил, ще акостира днес към полунощ, а утре заран ще поеме отново през морето — с теб на борда.
— Не, не, не! Не!
— Катрин, изслушай ме най-сетне. Тук скоро ще има война.
— Не ме интересува. Аз съм твоя жена и мястото ми е тук!
Тя взе да рита, за да се освободи от него, но той я притисна с цялата си тежест към дюшека.