Олеле! Оливер се хвърли отгоре ми с точно прицелен скок. Пръхтейки и със скоростта на вятъра, сякаш след пет минути бе следващата му среща, той смъкна дрехите и сутиена ми и възторжено захапа лявата ми гърда. Едва не припаднах.
Когато след изпитателен поглед към бедрата ми установи, че все пак си има работа с една по-зряла жена, той заби още един зъб в мен. Може би някой неопитен глупак да му е казал, че старото месо по-трудно се дъвче.
— Оливер? — опитах се да потърся съчувствие.
— Оливер!
Трябва съвсем да се е отнесъл, задълбочавайки се в проекта «Как да задоволя една възрастна жена, грухтейки без прекъсване като пощръклял глиган?»
Дааа, това са моменти от живота на всяка една жена, за които по-късно тя изобщо не иска да си спомня. Бях така безкрайно разочарована. А експериментът ми достигна до пълен провал. Докато Оливер, който изобщо не забеляза липсващия екстаз в очите ми, продължаваше да пъха езика си в пъпа ми, аз спонтанно реших да разваля цялата конфигурация.
Сексът с този тежко дишащ рибок съвсем няма да ме отклони от страданието ми по Филип, даже напротив — ще го направи още по-непоносимо. Учтивостта да понеса всичко това само защото вече веднъж сме започнали, се изпари. Да, тук и сега, аз ще отнема разрешението за кацане на един, понесъл се към първия си полет креватен пилот. Не си спомням вече как ми дойде на ум точно това е равнение с въздушния полет. Вероятно, защото бащата на Оливер притежавал собствен самолет.
Докато момчето ми шепнеше в ухото някакви думи, които за своите сладки двайсет и четири години може би намираше за похотливи, аз се приготвих да му кажа истината: «Съжалявам, съкровище, но не искам да имам нищо общо с лаици.»
Или: «Ще ти попреча ли, ако погледам малко телевизия?»
Или кратко и ясно: «Писна ми.»
Оливер вече се добра до бикините, но аз бях така потънала в мислите си, че почти не го забелязах. Странно, че в този миг изведнъж бях облята от гореща вълна, тъй като се сетих, че отзад на бикините ми от тъмночервен сатен има дупчица, мъничка колкото два пфенига. Появи се, когато се опитвах да откъсна етикетчето. Половината от бикините ми имат дупки на това място поради същата досадна причина. Още едно доказателство, че не се уча от грешките си. Но пък Филип намираше продупчените ми гащички за много вълнуващи.
«Ако искам да те опиша без думи, — беше казал той веднъж — ще наредя всичките ти гащи с дупчица едни до други.»
Бях така развълнувана от обичта на приятеля си, който може да харесва дори и недостатъците ми.
Оливер не знае нито един от недостатъците ми. Това момче ми е напълно чуждо. А аз сигурно съм му още по-чужда, тъй като явно ме взима за някоя, която не съм. Сигурно си мисли, че е на път да обладае Саския Юргенс, мъжетрепачката от рекламния бизнес, онази, дето обича да примамва млади момчета по плажа и след това да се вмъква в къщите на богатите им татковци.
Но тук няма никаква Саския Юргенс!
Хе! Плътно затисната и цялата олигавена на леглото лежи Амели Кукличката Щурм.
Амели Кукличката Щурм, която си умира от срам заради дупката на долните й гащи.
Амели Кукличката Щурм, която се е отнесла в мислите си някъде другаде. Която тръпне за своя мечок. Която си представя как се люби с него и как след това нежно отдръпва от челото му едно от онези бебешки фини кичурчета и му казва: «Сексът с теб продължава да е така вълнуващ, сякаш ти изневерявам с някой друг.»
Той проявява разбиране към странния й начин да прави комплименти. Замърква като котарак в рекламата на «Уискас», угася лампата и преди да заспи, пъха големия си нос във врата й.
Хе! Тук лежи Амели Кукличката Щурм!
Но това няма да е още дълго!
Оливер трябва да бъде спрян чрез нетипичното изричане на някоя истина. И то много бързо.
Но женският ми инстинкт ме кара в края на краищата да се спра на някоя по-мека форма на полуистината. Все пак това си е петдесет процентов прогрес.
— Чакай!
Оливер вдигна стреснато глава, сякаш внезапно в стаята се е появил някой неканен гост.
— Ммммм.
— Искаш ли да си направим една игричка?
— Кажи, съкровище. Твой съм.
Оливер се опитва да гледа като мъжкар, видял какво ли не в леглото, което му придава вид на човек, забравил някъде очилата си.
— Ела, ще ти покажа нещо хубаво. Легни по гръб, затвори очи и не се движи.
Оливер послушно следва указанията ми, разчитайки, че една истинска и добре обучена жена го повежда към Олимп на практическите сексуални науки.