Остатъка от вечерта изживях като на кино. Безмълвно гледах към един голям екран и там видях как Амели Кукличката Щурм отпразнува рождения си ден, видях и хепиенда на една голяма, нова, стара, новоспечелена, ако и никога да не е била загубена любов. След края на церемонията видях Кукличката да минава през нощния Берлин под ръка с Филип. Той във взетия под наем черен костюм, тя в намачкана лятна рокличка. Спираше на всяко ъгълче, за да го хване здраво под ръка и да се увери, че не е прелетяла от някой кошмар направо в прекрасен сън. Вървят пеш чак до дома. Той заключва вратата, взима я на ръце и я понася над купчина нахвърлени дрехи. После държи лицето й в ръце, докато тя заспи. Ако наистина стоях в киносалона, на това място щях да помоля съседа си за носна кърпичка.
5:48
Животът започва отначало. Такъв, какъвто беше. А не беше никак лош. Въпреки че нямам нищо против да има малко разбунване на страстите и промяна.
Последните два дни не бяха никак хубави. Но пък ще останат незабравими. А какво е незабравимо в живота?
В кратките мигове между нощта и деня си заслужава да задържиш незабравимото. След съня и малко преди да си напълно буден. И може би дори да си изтананикаш една песничка.
След което разбуждам моя мил. Така че той да си мисли, че сам се е събудил.
Това не е филм.
Това е моят живот.
Добро утро!