(cut)
Послание N3 (Втори урок)
Единицата след нулата трябва да сочи най-важното създание от вида — мъжа 11101 и жената 11100.
— Каква жена! — запротестира Олга.
— Женското и мъжкото създание, ако предпочитате така да се изразя. Дотук е ясно, само че…
— Какво?
— Не следват нашата логика на мислене. Ние щяхме да определим живото създание в най-широк смисъл, после да посочим животинското царство, различните видове, следвайки пътя на еволюцията, и да стигнем накрая до човека.
— Какво неудобство има в това?
— Засега никакво, но очаквам големи усложнения — каза Ърквин, поклащайки глава. — В съобщението има необичайно дълги думи.
— Е, няма да придиряме на логиката им — застъпи се Молтън, — щом ни дават толкова сведения в няколко реда: планета, обитавана от раса, твърде подобна на нашата. Симетрия във формите. Пол. Начин на размножаване.
— Не се оплаквам… Забележете, няма нова цифрова група за обозначаване на детето. Просто са поставили една под друга думите „мъжко“ и „женско“. Пестеливост в знаците.
— А по-нататък? — нетърпеливо запита Додж. — Квадрат, сетне — триъгълник. Същия, с който започва и съобщение N1. Как ще го разтълкуваме?
— Не е много ясно. Но… — Ърквин напрегнато разсъждаваше и ето че лицето му просветна. Техният метод, начинът им на степенуване ще ни го подскаже… Квадратът е представен от цифрова група 111011. Значи той е някаква част от човешкото тяло, защото включва корена „човек“ — 11101, и то една от най-важните според тяхната система на подреждане, тъй като е начало на ново подразделение… Ясно, Молтън, квадратът не може да бъде нищо друго освен глава на човек. Ако се съмнявате, погледнете колко прилича на главата в първата рисунка.
— Дали действително имат квадратни глави, или са използували тази форма за по-голяма яснота в изображението?
— Подробностите ще уточним по-късно. Сега ме интересува последната рисунка, триъгълника… и той трябва да е важна част от човешкото тяло, защото и тук е налице коренът 11101.
— Защо нямаме специалист по анатомия в групата! — разочаровано възкликна Додж.
— Триъгълник с обърнат надолу връх — бавно изрече Олга, — изместен вдясно спрямо оста на горните рисунки, а главата попада точно в тази ос… Изместен вдясно — за нас. За фигурите — вляво…
Прекъсна я победоносният вик на Ърквин. Останалите също се бяха досетили.
— Това момиче е гений! — заяви той, като го целуна по двете бузи. — Засрами ме.
— Сърцето, човешкото сърце! — прошепна Молтън.
— 111010 — тържествуваше математикът. — И не само изображението на сърцето е най-отгоре в съобщение N1, а съответната двоична група се явява два пъти в текста: четвъртата дума на седемнадесети ред и първата — в четиридесет и петия, последен значещ ред.
И така, бяха разчетени две важни думи: Галактика и сърце. Нова вълна на неудържим възторг грабна учените — първите успехи разкриваха бляскави перспективи пред тях. Нервното им натоварване пак щеше да ги накара да лудеят като хлапета. Додж вече подхващаше някакъв танц, Молтън войнствено запя с цяло гърло, но устремът им изведнъж секна. Директорът на обсерваторията замръзна на място, повдигнал единия си крак, а психологът тъй си и остана със зинала уста: микрофоните работеха. И този път, надал ухо, Ърквин броеше паузите. Не му трябваше много време, за да установи, че се повтаря съобщение N1. Беше го предсказал, но все пак се ядоса:
— По дяволите! — избухна той. — Вече знаем това… Но не довърши изречението пред укорителните погледи на другарите си. И те бяха разбрали или просто бяха отгатнали. Ритъмът на тази идеща от космоса музика започваше да им звучи познато. Слушаха я с богомолско усърдие, сякаш смисълът й щеше да просветне от такта. Дори Ърквин, строгият математик, усети как се свива сърцето му. Трябваше да си признае, че има нещо покъртително в упоритото, повтаряно на равни промеждутъци звездно послание. То бе несъмнено истинското СЪОБЩЕНИЕ, носител на трансцендентно съдържание, толкова важно, така вълнуващо, че авторите му не се бяха поколебали да пожертвуват неизчислимо количество енергия и труд. Може би в него се разкриваше една от великите загадки на Вселената? Или се поставяше въпрос на живот и смърт за всички живи същества в космоса, въпрос, изпратен, посредством електромагнитните вълни преди четиридесет хиляди години?
Така започна много нашумялата случка от историята на проекта ОЗМА-2, обещаваща да се превърне в блестящо потвърждение на прозорливата интуиция, отстоявана от неколцина учени и разпалила страстите в продължение на две години.