Обхвана лицето й със свободната си ръка и я застави да го гледа в очите. Увеличи силата и скоростта на тласъците. Дъската на леглото глухо заудря в стената. Джилиън се вкопчи в него и той я поведе към висините на насладата; влудяващото, сладостно напрежение се натрупваше в мускулите й. Тя усети как членът му става още по-твърд, повдигна ханша си, за да посрещне поредния мощен тласък и изстена от страст. Той не откъсна поглед от нея нито когато тя свърши, нито когато той се освободи с неистова сила в утробата й, — сините му очи приковаваха нейните, принуждавайки я да признае, че е негова.
Сетне той нежно я бутна във ваната, пусна душа и се намести до нея.
— Ами Анхелина? — прошепна тя и се притисна до него. Краката й трепереха толкова силно, че едвам я удържаха.
— Не се притеснявай — отвърна той и жадно я целуна. Не можеше да спре да я докосва. — Аз те чаках. Те разбират всичко. Много са романтични.
— Ти си ме чакал? — слисано попита тя. — Но как…
— Със самолет — гордо заяви той. — Сеньора Саяд ми услужи. Казвал ли съм ти, че съм невероятен пилот?
— Не. — Не отвърна на шеговития му тон. Стоеше под хладната струя с отпуснати ръце. Водата беше прекрасна; чувстваше се толкова лека, че можеше да полети. — Защо просто не взе раницата и не си тръгна? Не бих могла да те спра. Защо наместо това ме… ? — Боеше се, че той я е любил, за да задоволи нараненото си мъжко самолюбие.
— Май нищо не си разбрала. Дойдох за теб. — Той разпени сапуна и плъзна ръце по тялото й. — Повече няма да ми избягаш.
— Но не ми ли се сърдиш? — безпомощно попита тя, опитвайки се да го разбере.
— Напротив. Толкова съм ти сърдит, че пак ще те чукам.
Тя прихна да се смее; изведнъж шокът и умората я надвиха и тя се разплака. Бен я прегърна и я залюля в прегръдките си. Шепнеше й нежни думи, заровил глава в косите й. Стори му се, че ще я утеши само ако я люби отново, повдигна я и се плъзна в нея. Риданията й преминаха в стонове, след миг по тялото й се разля неописуема наслада.
Страстното сливане на телата им успокои и него. Преди няколко часа си мислеше с ужас, че я е загубил завинаги. Докато тя не го прие с готовност в дълбините си и не обви ръцете си около него, той беше най-уплашеният мъж на света. Повече никога нямаше да я изпуска от поглед. Щеше да му трябва много време, за да забрави преживения кошмар.
23.
Манаус беше поразителен. Толкова много народ, толкова много шум… Със самолета на сеньора Саяд пристигнаха за нула време. Вместо дни пътуването бе траяло само няколко часа.
Бен се разпореди самолетът да бъде върнат на сеньората; сетне взеха такси от аерогарата до хотела, където преди бе отседнала Джилиън. Благодарение на сеньора Саяд и семейство Мораес изглеждаха прилично, с крива усмивка си помисли тя. Анхелина Мораес сияеше, че е успяла да събере двамата влюбени и дори настоя Джилиън да използува грима й.
Когато пристигнаха в хотела, Бен я избута настрани и нае апартамент.
— Апартамент? — прошепна тя. — Но аз нямам толкова пари.
— Аз имам. Не се притеснявай.
Взеха личните й вещи от управителя, който облекчен й върна писмата и я поздрави с усмивка за успешното завръщане. Попита я какво е станало с господата, но Бен му даде знак с глава. Управителят бързо смени темата на разговора и не даде възможност на Джилиън да му отговори. Сетне лично ги придружи до апартамента им.
Бен струпа вещите на Рик в един ъгъл и докато Джилиън разопаковаше дрехите си в спалнята, той се обади по телефона на управителя и му разказа какво се е случило. Каза му да постъпи с личните вещи на Кейтс както намери за добре. Сетне се разпореди да донесат някои от собствените му дрехи в хотела.
Джилиън го чу, че говори по телефона, но не се приближи до вратата, за да разбере за какво става дума. Изобщо не бяха разговаряли за „Сърцето на императрицата“. Тя се чувстваше като пребита от умора. Бен беше променил правилата на играта и тя не знаеше как ще продължи нататък. Искаше й се единствено да се наспи, а като се събудеше, може би щеше да събере достатъчно сили, за да се хвърли отново в битка.
Бен влезе в спалнята.
— Ще вечеряме в стаята. Легни и си почивай.
— Какво правиш обикновено, когато се завърнеш от дълго пътуване? — мързеливо го попита тя.
— Купувам си бутилка уиски и се изчуквам с някоя мацка.
— Днес няма ли да спазиш традицията?
— Много си уморена. Мога и да почакам — отвърна той.
Тя едва не припадна, когато чу тези думи да излизат от устата на Бен Луис. Той се намръщи, взе я прегръдките си и я сложи на леглото. Сетне събу обувките й, съблече я и зави.