След незнайно колко време сачмите изтракаха и замириса на пушек. Миришеше все по-силно.
Той кашляше, вдишваше огън, задъхваше се, крещеше и си я представяше как лежи там, в бункера, а ироничната песен, която Унгер бе пял в стрелата, отново изникна в ума му:
Дали Унгер още тогава не е обмислял как да я убие, чудеше се той. Или просто нещо е витаело в подсъзнанието му? Нещо, което той е усетил, че се раздвижва, и затова е искал Мур да остане при него — за да не се случи?
Никога нямаше да го разбере, осъзна той, щом огънят проникна в черепа му и погълна мозъка му.
Събуди се. Чувстваше се много слаб, лежеше на бели ленени чаршафи.
— Алвин Мур… това да ти е за урок — каза гласът в слушалките.
Мур ги сграбчи и ги дръпна от главата си — както му се стори, със замах, — но мускулите му реагираха много слабо. Все пак успя да ги махне.
Отвори очи и се огледа.
Можеше и да е в болничното отделение на Каймака, което се намираше високо-високо, на най-горните етажи в Залата на съня; можеше и да е в ада. Франц Андрюс, който го бе посъветвал да се признае за виновен, бе приседнал на стол до леглото му.
— Как си? — попита той.
— О, страхотно! Едно тенисче?
Мъжът се усмихна едва-едва.
— Ти изкупи дълга си пред обществото — заяви той — чрез символична наказателна процедура.
— О, това обяснява всичко — тросна му се Мур. Умълча се, после продължи: — Не виждам защо изобщо трябваше да има наказание — нито символично, нито каквото и да било. Тоя стихоплетец уби жена ми.
— Ще си плати — рече Андрюс.
Мур се преобърна настрани и се втренчи в безстрастното, плоско лице до лакътя си. Късата коса на адвоката беше нещо средно между руса и бяла, погледът му — непоколебимо трезвен.
— Имаш ли нещо против да повториш какво каза току-що?
— Съвсем не. Той ще си плати.
— Не е ли мъртъв?
— Не, жив и здрав си е — на два етажа под нас. Първо трябва да му заздравее главата, тогава ще го съдят. Твърде е болен, за да бъде екзекутиран.
— Жив! — възкликна Мур. — Жив?! Тогава за какво, по дяволите, ме екзекутираха мене!
— Е, ти наистина го уби — отговори Андрюс леко раздразнен. — Това, че докторите после успяха да го съживят, не променя факта, че е извършено убийство. Символичното наказание е точно за такива случаи. Преди да тръгнеш пак да го вършиш, ще си помислиш добре.
Мур се опита да се надигне. Не успя.
— Леко-леко. Трябва да си починеш още няколко дена и тогава ще ставаш. Нали те съживихме едва снощи.
Мур се изкиска немощно. После дълго-дълго се смя. Най-накрая изхлипа и престана.
— Сега по-добре ли си?
— И още как — прошепна той пресипнало. — Направо се чувствам като един милион долара или каквато и смахната валута там да използвате. Какво ще е наказанието на Унгер за убийството?
— Газ — отговори адвокатът. — Също като твоето според действащия…
— Символично или наистина?
— Символично, разбира се.
Мур не си спомняше какво стана после, освен че чу как някой пищи и че изведнъж се появи лекар, когото досега не беше забелязал, и направи нещо с ръката му. Чу тихото съскане на инжекция. После заспа.
Когато се събуди, той се чувстваше по-силен, а един нахален слънчев лъч огряваше отсрещната стена. Андрюс като че ли не беше помръдвал от мястото си до леглото.
Вгледа се в мъжа и нищо не каза.
— Информираха ме — обади се адвокатът — за липсата ти на познания относно днешното състояние на правосъдието, засягащо тези неща. Не предвидих от колко време си член на Каймака. Толкова рядко се случват такива неща — всъщност това е първият такъв случай, с който си имам работа, — затова още когато говорих с тебе в килията ти, просто приех, че знаеш какво е това символично наказание. Поднасям ти извиненията си.
Мур кимна.
— Освен това — продължи той — бях приел, че си взел под внимание обстоятелствата, при които господин Унгер, както се твърди, е извършил убийство…
— „Както се твърди“ — по дяволите! Аз нали бях там! Той заби кол в сърцето й! — гласът на Мур секна.
— Това наистина беше прецедент — заобяснява Андрюс. — Дали да бъде обвинен още сега в опит за убийство или да изчакаме операцията и да бъде обвинен в убийство, ако тя не мине добре. Но забавянето би повдигнало още много проблеми — които за късмет се разрешиха от собственото му предложение. След като се възстанови, той ще се върне в бункера си и ще остане там, докато природата на престъплението му се изясни както трябва. Предложи го по своя собствена воля, така че не е взето никакво законно решение. Ето защо отложиха процеса, докато се усъвършенстват някои хирургични техники…