— Какви хирургични техники?! — Мур се надигна на леглото и се облегна назад. За първи път от Коледа насам беше в пълно съзнание. Предчувстваше какво ще последва.
Каза само една дума:
— Обясни.
Андрюс се размърда на стола си.
— Представата на господин Унгер — започна той — за това, къде точно се намира човешкото сърце, е била представа на поет. Той не го е пронизал централно, макар случайният наклон на кола наистина да е бил такъв, че е минал през лявата камера. Това може да се поправи доста лесно според лекарите. За лош късмет обаче разцепилото се острие е засегнало гръбначния й стълб — продължи да обяснява той, — счупило е две ребра и е спукало още няколко. Излиза, че гръбнакът й е бил строшен…
Мур отново бе онемял — онемял от прозрението, което бе получил, докато думите на адвоката изпълваха въздуха помежду им. Тя не беше мъртва. Нито пък беше жива. Тя спеше ледения си сън. Искрата на живота й щеше да остане в нея, докато започне пробуждането. Тогава и само тогава тя можеше да умре. Освен ако…
— … усложнението от бременността и нужният период от време за вдигане на телесната й температура до подходяща за операция… — говореше Андрюс.
— Кога ще я оперират? — прекъсна го Мур.
— На този етап не могат да кажат със сигурност — отвърна Андрюс. — Ще трябва да е специално разработена операция, тъй като повдига проблеми, за които има отговор на теория, но не и на практика. В момента всеки от факторите би могъл да бъде третиран, но другите не могат да бъдат суспендирани, докато протича операцията. Всичко е доста сложно и трудно — да се поправи сърцето, да се фиксира гърбът и да се спаси детето — всичко това наведнъж би изисквало някои нови инструменти, както и някои нови техники.
— Колко време? — настоя Мур. Андрюс сви рамене.
— Не може да се каже. Месеци, години. В момента тя си е съвсем добре, но…
Мур го помоли да си отиде — на доста висок глас — и той излезе.
На другия ден му се виеше свят, но той стана и каза, че няма да се върне в леглото, докато не види Унгер.
— Той е под арест — съобщи му лекуващият лекар.
— Не, не е — възрази Мур. — Ти не си адвокат, а с адвоката вече говорих. Няма да бъде арестуван законно чак докато не се събуди от следващия си леден сън — когато и да стане това.
Отне му час да получи разрешение да посети Унгер. Придружаваха го Андрюс и двама санитари.
— Не вярвате ли в символичното наказание? — ухили се той на Андрюс. — Нали трябва да си помисля добре, преди да тръгна да го правя пак?
Андрюс извърна поглед и не му отговори.
— Както и да е. Твърде слаб съм, пък и нямам чук подръка. Почукаха и влязоха.
С глава, увита в бял тюрбан, Унгер седеше, облегнат на възглавници. Върху покривката на леглото имаше затворена книга. Беше се загледал през прозореца към градината. Извърна глава към тях.
— Добро утро, кучи сине — поздрави Мур.
— Моля, заповядай — отговори Унгер.
Мур не знаеше какво да каже. Вече бе изразил всичките си чувства. Така че се отправи към стола до леглото и седна. Измъкна лулата от джоба си и взе да си играе с нея, за да прикрие неловкото положение. После се сети, че няма тютюн. Нито Андрюс, нито санитарите ги гледаха.
Захапа между зъбите си празната лула и вдигна поглед.
— Съжалявам — обади се Унгер. — Можеш ли да го повярваш?
— Не — отвърна Мур.
— Тя е бъдещето и е твоя — рече Унгер. — Аз забих кол в сърцето й, но тя наистина не е мъртва. Казват, че в момента работят по оперативните машини. Докторите ще оправят всичко, което съм повредил — ще бъде като нова — лицето му се сгърчи и той се загледа в чаршафите.
— Ако това ще е някакво утешение за тебе — продължи той, — аз страдам и ще страдам още. За този „Холандец“ няма Сента, която да го спаси. Ще продължа да пътувам с него със или без Каймака, в бункер ще умра на чуждо място, сред чужди хора — той вдигна поглед към Мур и се усмихна едва-едва.
Мур се втренчи в него и той пак сведе очи.
— Ще я спасят! — настояваше Унгер. — Тя ще спи, докато са абсолютно сигурни в техниката. После вие двамата слизате заедно, а аз продължавам. И никога вече няма да ме видите. Желая ви щастие. Няма да моля за прошка.
Мур стана.
— Няма какво повече да си кажем. Ще си поговорим пак някоя година — след ден-два.
Излезе от стаята, като се чудеше какво ли друго е могъл да каже.
— Каймакът е изправен пред морален проблем — ще рече, пред мене — каза Мери Мод. — За лош късмет той е поставен от властите и не можем да се справим с него така, както с повечето морални проблеми. Този изисква отговор.