Выбрать главу

Леота не се усмихна. Вместо това пак се превърна в стрела.

— Донякъде — отвърна студено. — Тя наистина не пуска в Каймака хора зверове.

Цивилизованият Мур си прехапа езика.

— Макар мнозина да не я харесват — продължи тя и съвсем лекичко се оживи, — аз винаги съм я смятала за много рядък екземпляр. Бих искала да я поканя у дома, ако имах дом, и да си я сложа на камината, ако имах камина.

— Чувал съм, че я държат във Викторианската стая на галериите НАМ — обади се Мур.

— Тя наистина е родена по времето на Вики — и наистина била прехвърлила осемдесетте, когато разработили ледените бункери, но съвсем отговорно бих могла да твърдя, че нещата свършват дотук.

— И на тия години е решила да гуляе из Времето?

— Точно така — отговори Леота. — Доколкото тя желае да бъде безсмъртният арбитър на трансобществото.

Въртяха се в такт с музиката. Леота отново се беше отпуснала.

— На сто и десет години тя вече е на път да стане архетип — отбеляза Мур. — Това ли е една от причините, поради които е толкова трудно да стигнеш до интервю?

— Една от причините… — потвърди тя. — Ако например сега подадеш молба да се включиш в Каймака на Купоните, пак ще трябва да чакаш чак до следващото лято за интервю — ако изобщо стигнеш дотам.

— Колко души наброява списъкът на кандидатите?

Тя затвори очи.

— Не знам. Хиляди, бих казала. Тя, разбира се, приема едва няколко десетки. Другите ги шкартирват, окастрят, проучват — и изобщо директорите ги дисквалифицират по най-разнообразни начини. Най-накрая, естествено, тя има последната дума за това, кой ще е вътре.

Изведнъж залата позеленя, стана прозрачна — музиката, светлините, ултразвуците и деликатните упойващи аромати, витаещи из въздуха, леко се промениха — и се превърна в тъмно и хладно място на морското дъно, опияняващо и носталгично като мислите на русалка, съзерцаваща руините на Атлантида. Елегичният гений на мястото ги сближи чрез някаква нежна гравитация и когато той продължи, Леота се оказа хладна и лепкава.

— Всъщност каква е нейната власт? Гледах записите; знам, че е крупен акционер — е, и какво? Защо директорите не могат да й се наложат? Ако си платя…

— Не биха могли — отвърна тя. — Парите й не значат нищо. Тя е институция. Притежава онази чувствителност, която прави от Каймака Каймак — продължи жената. — Имитаторите винаги ще се провалят, защото им липсва нейният разум. Те биха взели всяко тяло на грубиянин, който си плаща. И точно това е причината Хората, Които Важат — тя отчетливо произнесе главните букви, — нито да се включват, нито да спонсорират друго освен Каймака. Изключителността ще изчезне от Земята, ако Каймакът занижи изискванията си.

— Парите са си пари — отбеляза Мур. — Ако и другите плащаха толкова за купоните си…

— … то хората, които приемат парите им, ще престанат да важат. Каймакът ще ги бойкотира. Ще изгубят своя устрем и ще ги смятат за търгаши.

— Звучи ми доста зловещо — като по Мьобиус.

— Това е кастова система с проверки и баланс. Всъщност никой не иска тя да се пропука.

— Дори и онези, които отпадат?

— Глупавичкият ми! Те ще са последните, които ще го искат! Нищо не може да ги спре да си купят сами леден бункер, ако могат да си го позволят, и да изчакат още пет години, за да опитат пак. Докато чакат, ако инвестират както трябва, при всички случаи ще забогатеят още повече. Някои чакат вече от десетилетия и още ще си чакат. Някои след години на постоянство успяват. Така играта става по-интересна и ако спечелиш, удовлетворението е по-голямо. В свят, в който не съществуват физически трудности, цари брутално социално равенство и разумно икономическо равенство, изключителността на една фриволност се превръща в най-търсената от всички особености.

— „Стоки“ — поправи я той.

— Не — възрази тя. — Не става дума за покупко-продажба. Опитай се да си го купиш, ако можеш да предложиш само и единствено пари.

Това отново върна мислите му към по-непосредствените му планове.

— Каква е цената, ако отговаряш на всички други изисквания?

— Правилото е, че е доста различна, за да позволи на човек, който иначе се е класирал във всички останали отношения, да плати дължимото. Той гарантира собствеността си — в бункер или на Купони — до времето, докато изплати задълженията си. Така че дори състоянието му да е скромно, пак може да бъде сериозен кандидат. И така трябва да е, ако искаме да запазим демократичните си идеали.

Тя извърна глава, после пак го погледна.

— Обикновено му уреждат стъпаловиден процент на връщане на инвестициите. Всъщност при ликвидация на имуществото ти присъства съветник от Каймака, който ти препоръчва най-добрите конверсии.