В Каймака, така го бяха посъветвали, предпочитат разведените кандидати мъже пред заклетите ергени. По тази причина той се бе консултирал с една много реномирана брачна агенция и сключи тримесечен (с възможност за подновяване) договор с един партньор (с възможност за прекратяване по желание) — с Диан Деметриос, безработна манекенка от гръко-ливански произход.
Един от проблемите да си манекенка, реши той по-късно, беше, че имаше прекалено много работна сила в лицето на усъвършенствани по хирургичен път идеални жени, затова беше трудно да си опазиш работното място. Новопридобитият му статут беше достатъчна причина Диан да подаде иск за нарушение на дадено обещание на базата на съществуваща устна договореност, че договорът ще бъде подновен.
Службата за обществени договори „Бърджис“, разбира се, изпрати дежурния раболепен помирител, освен това платиха и съдебните разноски и разходите по лечението на счупения нос на Мур. (Диан го беше праснала с „Основи на представянето на дрехата“ — тежка илюстрована тухла, която разнасяше в пластмасово куфарче, — докато той си спеше край басейна им. С куфарчето, тухлата и всичко останало.)
Така че през март Мур вече се чувстваше достатъчно готов, достатъчно умен и в състояние да се изправи лице в лице с последния жител на XIX век.
През май обаче започна да усеща, че се е престарал. Изкушаваше се да си вземе едномесечна отпуска по психиатрични причини, но си спомни въпроса на Леота за диспансеризирания луд. Така че се отказа от идеята и се замисли за Леота. Светът спря, а мислите му се въртяха ли, въртяха. С чувство за вина осъзна, че от месеци не се е сещал за нея. Беше твърде зает с автодидактиката си, с новата си работа и с Диан Деметриос, за да мисли за кралицата на Каймака, за своята любима.
Изкикоти се.
„Суета — реши той. — Искам я, защото всеки я иска…“ Не, и това не беше съвсем вярно… Той искаше… какво? Замисли се за мотивите и желанията си. И осъзна, че целите му са се променили; действието беше станало действащо лице. Онова, което наистина искаше най-много и най-вече, нечисто и непросто, беше да влезе в Каймака — в този порещ вековете стратокрайцер, клас луксозен, който се носи през утре, през следващото утре и през всички идващи дни — и да преминава през времето като старинните богове, които са се появявали на обредите на равноденствието, спели са между тях и са се събуждали за всеки нов сезон, докато по-голямата част от човечеството някак си избутва сивото си ежедневие в дните между две събуждания. Да бъдеш част от Леота, означаваше да си част от Каймака и точно това искаше той сега. Разбира се, беше суета. Беше любов.
Разсмя се на глас. Автосърфът му режеше синята леща на Тихия океан като диамант с човешки екипаж, а студените остри отломки хвърчаха от повърхността право в лицето му.
Да възкръснеш от абсолютната нула като Лазар отначало не е нито болезнено, нито притеснително. Не усещаш нищо, докато не достигнеш температурата на що-годе топъл труп. Тогава обаче в потеклите отново реки на тялото се влива инжекция нирвана.
Едва тогава съзнанието започва да се завръща, помисли си госпожа Мълън, да се завръща с достатъчна сила, така че напълно да осъзнаеш станалото: да осъзнаеш, че виното е оцеляло още един сезон в паянтовата си бъчва и е отлежало още повече; едва тогава неизказан страх изпълва баналните очертания на мебелите в спалнята. Но само за миг.
Това е преди всичко суеверие, умствен шок при възможността някой да е бърникал в живота ти, в собствения ти живот. След микросекунда остава само смътният спомен за лош сън.
Тя потръпна, сякаш студът все още беше заключен в костите й, и отхвърли спомена за отминалия кошмар.
После насочи вниманието си към човека в бяло, застанал до лакътя й.
— Кой ден сме днес?
Той беше шепа прах сред Ветровете на Времето…
— Осми август две хиляди и втора — отговори шепата прах. — Как се чувствате?
— Отлично, благодаря — реши тя. — Току-що се докоснах до нов век — значи ми стават три, — така че защо да не се чувствам отлично? Имам намерението да посетя още много векове.
— Убеден съм, че ще е така, мадам.
Малките й набръчкани ръчички оправиха покривката на леглото. Тя вдигна глава.
— Кажете ми какво ново по света?
Докторът извърна глава — изведнъж в очите й беше избухнал ацетиленов пламък.