— Толкова са много, че направо са ужасни. Но, разбира се, те не лаят и не хапят, не им пада козината и други работи не правят…
Тя му се усмихна в отговор.
— Миличките ми мънички шаренки кучки и кучи синове — рече тя. — Нищичко не правят. Един вид символи. Точно затова ги събирам. Седнете — посочи му тя — и се преструвайте, че ви е удобно.
— Благодаря.
— Тук пише, че съвсем скоро сте се издигнали от щастливите редици на анонимността и сте постигнали някакво езотерично признание в научния свят. Защо сега искате да се откажете от това?
— Исках пари и престиж — дадоха ми да разбера, че и двете помагат при кандидатстване за Каймака.
— Аха! Значи са били по-скоро средство, отколкото цел?
— Точно така.
— Тогава ми кажете защо искате да влезете в Каймака.
Беше си написал отговора още преди месеци. Беше го опекъл в мозъка си, така че да може да го изговори с естествен тон. Думите започнаха да се оформят в гърлото му, но той ги остави да умрат там. Беше ги измислил така, че по негова преценка най-много да се харесат на една почитателка на Тенисън. Сега обаче не беше чак дотам сигурен.
И все пак… заряза колебанието и си избра неутралната позиция — за това как искал да следва знанието като метеор.
— През следващите няколко десетилетия ще настъпят много промени. Бих искал да ги видя през погледа на младеж.
— Като член на Каймака вас повече ще ви гледат, отколкото вие ще гледате — каза тя и си отбеляза нещо в досието му. — И мисля, ако ви приемем, че трябва да ви боядисаме косата.
— Как пък не, по дяволите!… Извинете, изпуснах се.
— Добре, добре — тя пак си отбеляза нещо. — Не можем да си позволим да приемаме хора с твърде много задръжки… нито пък с твърде малко задръжки, ако става дума. Реакцията ви беше доста старомодна. Защо толкова силно искате да видите бъдещето?
Стана му нервно. Сякаш тя знаеше, че я лъже.
— Най-обикновено човешко любопитство — отговори немощно той. — И донякъде професионален интерес. Като инженер…
— Ние не провеждаме семинари — прекъсна го тя. — Няма да губите много време навън извън присъствието на Купони, ако искате да останете в Каймака много-много дълго. След двайсет години — не, след десет — по отношение на инженерните науки вие ще сте отново в забавачката. За вас всичко ще е като китайски йероглифи. Вие нали не четете йероглифи?
Той поклати глава.
— Добре, добре — продължи тя. — Несполучливо сравнение. Да, ще е като йероглифи и не че ще е необходимо да работите, но трябва да знаете, че ако напуснете Каймака, ще сте прост неопитен чертожник. А ако наистина имате желание да работите, ще трябва сам да сте си работодател — а това става все по-трудно, даже почти невъзможно с хода на времето. Без съмнение ще изгубите пари.
Той сви рамене и вдигна ръце. Беше си го мислил. Петдесет години, беше си казал — и можеше да зареже Каймака. Щеше да е богат. „И мога да мина някой опреснителен курс и да се пробвам като консултант по морско инженерство.“
— Ще знам достатъчно, за да мога да оценя нещата, дори и да не участвам — обясни той.
— И ще ви задоволява да сте само наблюдател?
— Мисля, че да — излъга той.
— Съмнявам се — очите й отново го пронизаха. — Мислите ли, че сте влюбен в Леота Мейсън? Тя ви препоръча, но, разбира се, това е нейна привилегия.
— Не знам… — каза той най-сетне. — Отначало, преди две години, си мислех, че е така…
— Нямаме нищо против романтичните увлечения — увери го тя. — Материал за клюки. Но, от друга страна, няма да толерирам една любов. Избийте си я от главата. Нищо не е толкова отегчително и невесело като любовна връзка в Каймака. От това клюка не става — става само за присмех. Та значи, увлечение ли е или любов?
— Увлечение — реши той.
Тя погледна огъня, после — ръцете си.
— Ще трябва да си изградите будистко отношение към околния свят. Светът ще се променя от ден на ден. Когато спрете и се огледате, всеки път ще бъде съвсем различен — нереален.
Той кимна.
— Ето защо, ако искате да останете стабилен, Каймакът трябва да е центърът на всичко. Където е сърцето, там трябва да е и душата…
Той отново кимна.
— … и ако случайно не харесате бъдещето, когато спрете и се огледате, помнете, че не можете да се върнете. И не само си го помислете — почувствайте го!
Почувства го.
Тя започна да нахвърля нещо. Дясната й ръка изведнъж се разтрепери. Мери Мод изпусна химикалката и прекалено внимателно пъхна ръка обратно под шала.
— Не сте толкова живописен като повечето кандидати — подметна тя твърде небрежно, — но пък поне засега ни липсват духовни типове. Контрастът добавя дълбочина и плътност към представленията ни. Идете и изгледайте всички записи на миналите ни Купони.