— Алойзиъс също. Изглежда вие двамата сте родени един за друг.
Виола усети, че се изчервява и бързо промени темата.
— Знаете ли нещо за случая, по който работи?
— Един от най-трудните в кариерата му. За щастие, той почти приключи. Всъщност, днес ще дойде и развръзката, и след това той ще бъде свободен. Случаят е свързан с един сериен убиец. Действително напълно луд човек, който по ред неясни причини таи дълбока омраза към Алойзиъс. Убива хора и така тормози брат ми с невъзможността му да направи нещо.
— Наистина ужасно.
— Да Брат ми бе принуден да мине инкогнито толкова неочаквано, че всички останаха с впечатлението, че е бил убит.
— Така смятах и аз. Поне такива бяха думите на лейтенант Д’Агоста.
— Само аз знаех истината. Помогнах му след онова изпитание в Италия, погрижих се за здравето му. Аз му спасих живота, ако ми позволите този кратък момент на самодоволство.
— Толкова се радвам, че има брат като вас.
— Алойзиъс има малко истински приятели. Той е много старомоден, донякъде неприветлив, донякъде държи хората на разстояние. Затова се опитах да му бъда и приятел, освен брат. Щастлив съм, че ви откри. Толкова бях притеснен за него след онзи ужасен инцидент със съпругата му в Танзания.
Съпруга! Танзания! На Виола внезапно й се прииска да попита какво се е случило. Въздържа се: Алойзиъс щеше да й каже, когато намери за подходящо, а и тя изпитваше типично английско отвращение от това да си пъха носа в чуждия личен живот.
— Не може съвсем да се каже, че ме е открил. Засега сме само приятели, при това отскоро, както знаете.
Диоген обърна към нея странните си двуцветни очи и се усмихна.
— Вярвам, че брат ми вече е влюбен във вас.
Този път особената смесица от вълнение, смущение и неудобство я накара да се изчерви силно. Глупости, помисли си тя. Как може да се влюби в мен след една-единствена среща!
— А имам основание да вярвам, че и вие сте влюбена в него.
Виола се засмя безгрижно, но цялата потръпна от странно усещане. Колата летеше през мразовитата нощ.
— Всичко това е твърде прибързано — успя най-сетне да смутолеви тя.
— Въпреки че Алойзиъс и аз много си приличаме, аз се отличавам от него що се отнася до прямотата. Простете ми, ако съм ви притеснил.
— Няма нищо.
Магистралата за Лонг Айлънд се простираше напред като снежна алея в мрака. Беше почти един след полунощ и по пътя имаше малко коли. Във въздуха се въртяха снежинки и полепваха по стъклото.
— Алойзиъс винаги се е изразявал завоалирано. Никога не съм можел да кажа какво си мисли, дори когато бяхме деца.
— Наистина изглежда донякъде непроницаем.
— Напълно непроницаем. Рядко разкрива истинските мотиви за действията си. Например аз винаги съм смятал, че се посвети на обществото като компенсация заради някои от черните овце в рода Пендъргаст.
— Наистина ли? — Любопитството на Виола отново се събуди.
Той се засмя безгрижно.
— Ами да. Вземете например пра-леля Корнелия. Живее недалеч от тук, в болницата за душевноболни престъпници „Маунт Мърси“.
Интересът й бе заменен от изненада.
— Душевноболни престъпници?
— Точно така. Всяко семейство си има своите черни овце, предполагам.
Виола си спомни за собствения си пра-пра-дядо.
— Да, наистина.
— А някои семейства — повече от други.
Тя кимна, вдигна очи, видя, че Диоген я гледа и зарея поглед настрани.
— Смятам, че това придава известна пикантност на родословието. Далеч по-добре е пра-пра-дядо ти да е убиец, отколкото магазинер.
— Доста интересна гледна точка. — Може би Диоген бе по-странен, отколкото изглеждаше на пръв поглед, но определено беше забавен.
— Няма ли някой интересен престъпник във вашия произход? — поинтересува се той. — Ако, разбира се, не възразявате против любопитството ми.
— Няма проблем. Не точно престъпници, но имам роднина, който е бил един от най-големите цигулари-виртуози на 19-ти век. Полудял и измръзнал до смърт в една овчарска колиба.
— Точно това имах предвид! Сигурен бях, че все ще имате някой интересен предшественик. Нямате скучни счетоводители или пътуващи продавачи в семейството, а?
— Не знам за такива.
— Всъщност ние сме имали пътуващ продавач в рода. В интерес на истината, доста допринесъл за богатствата на Пендъргастови.
— О?
— Да. Забъркал някакво лекарство, нарекъл го „Комбинирания еликсир на Йезекия“ и започнал да го продава от фургона си.
Виола се разсмя.
— Какво смешно име за едно лекарство.
— Направо да се спукаш от смях. Само че се състояло от смъртоносна комбинация от кокаин, ацетанилид и някои доста гадни, богати на алкалоиди растения. Причинило безброй пристрастявалия с фатален край, включително това на собствената му жена.