Ще го разпознаеш веднага по силната ни прилика. Само че той има добре поддържана брада. Онова, което най-силно поразява в него е, че поради един инцидент в детството ни, очите му имат различни цветове: едното е лешниково, а другото — млечно-синьо. Няма да носи табелка, а и, разбира се, не знае как изглеждаш, затова ще трябва сама да го откриеш. Не бих те поверил на никой по-малко близък от брат ми, който е изключително дискретен.
Диоген ще те изпрати до моята къщичка на Лонг Айлйнд, малкото градче Гардинърс Бей, където ще те чакам. Това ще ни позволи да се насладим на компанията си за няколко дни. Вилата е добре оборудвана, но селска, с прекрасна гледка към остров Шелтър отвъд залива. Естествено, ще ти бъдат отредени собствени покои и ще спазваме благоприличие, освен ако, разбира се, обстоятелствата не ни принудят за обратното.
При тези думи Виола се изхили гласно. Той бе толкова старомоден, а в същото време предложенията му не бяха дори деликатни, и все пак успяваше да направи всичко това с вкус и своеобразно чувство за хумор.
Три дни след пристигането ти случаят, с който се занимавам, ще приключи. Тогава ще изоставим прикритието си и аз отново ще се върна сред живите. С (надявам се) теб до себе си. След това ще се насладим на великолепна седмица с театър, музика, изкуство и кулинарни приключения в Ню Йорк, преди да се завърнеш в Капрая.
Виола, отново те умолявам никому да не казваш за това. Моля те да ми пратиш отговора си със старомодна телеграма на следния адрес:
А. Пендълтън.
Шосе ГлавърсБокс 15
Спрингс, Ню Йорк 10511
И я подпиши „Анна Ливия Плурабел“
Ще ме направиш безкрайно щастлив, ако приемеш поканата. Съзнавам, че не съм в свои води със сантименталностите и цветистата фразеология. Не са в стила ми. Ще запазя по-нататъшните демонстрации на привързаност за времето, когато се срещнем лично.
Искрено твой,
Виола отново се усмихна. Тя почти чуваше Пендъргаст с елегантния му, макар и доста строг маниер, да изговаря изреченията. Анна Ливия Плурабел — хубаво беше да знаеш, че Пендъргаст не е над подхвърлянето на остроумни литературни алюзии тук-таме, при това тайнствени и аристократични. Колко беше привлекателен! Тя леко изтръпна при мисълта да го види отново. А лекият намек за заплаха, който бе направил в писмото, само придаваше пикантност на приключението. Тя отново се запита как така го познаваше толкова добре, след като бяха прекарали едва един следобед заедно. Преди никога не бе вярвала на глупостите за сродните души, за любовта от пръв поглед, за скрепените в небето съюзи, но кой знае защо…
Тя сгъна писмото и извади второто. Беше телеграма, на която пишеше само:
Възхитен от пристигането! Потвърждение от брат ми за посрещането. Доверявам се на дискретността ти. С нежност, А. К. Л. П.
Тя грижливо пъхна и двете писма обратно в чантата си и отпи глътка шампанско, а мислите й я отнесоха назад, към онази среща на Капрая. Спомни си как копаеше тор в лозето си, когато видя един мъж в черен костюм да се приближава, внимателно подбирайки пътя си между буците пръст, придружен от един американски полицай в цивилно облекло. Представляваха такава странна гледка, че почти я накараха да се засмее. Бяха й извикали, явно мислейки, че е селска работничка, а когато се приближиха, тя видя странното и красиво лице на Пендъргаст за първи път. Никога преди не я бе поразявало такова внезапно, особено чувство. По лицето му прочете, че изпитва същото, въпреки че се опитваше да го скрие. Посещението им беше кратко — едночасов разговор на по чашка бяло вино на терасата й с изглед към морето — и все пак умът й се връщаше отново и отново към този следобед, сякаш тогава се бе случило нещо от огромно значение.
А след това втората визита — Д’Агоста дойде сам, с ужасните новини за смъртта на Пендъргаст, а лицето му изглеждаше изпито и разстроено. Чак в този ужасен момент тя осъзна колко много се бе надявала да види агент Пендъргаст отново — и колко сигурна е била, че някак той ще бъде част от живота й завинаги.
Колко тежък бе онзи ден. И как само се промениха нещата, когато получи писмото му.
Тя се усмихна при мисълта, че ще го види отново. Обичаше предизвикателствата. Никога не се бе отдръпвала от нищо, което животът й бе подхвърлял. Импулсивността понякога й създаваше проблеми, но наред с това й бе създала цветния и прекрасен живот, който не би разменила за никакъв друг. Тази мистериозна покана беше като извадена от романите, които четеше ненаситно като тийнейджърка. Един уикенд в къщичка, скрита на Лонг Айлънд с човека, който я възхищаваше повече от всеки друг, а после — шеметна седмица в Ню Йорк сити. Как би могла да откаже? Със сигурност нямаше да й се наложи да спи с него, тъй като той бе джентълмен до мозъка на костите си, въпреки че само мисълта за това я накара да се изчерви…