Някакъв звук ме накара да се обърна. В задната част на вагончето зад мен стоеше Дани, балансирайки като акробат. За първи път не се усмихваше.
— Извинявай — много нежно протегна ръце от двете страни на лицето ми.
Извинявай ли? Но…
После енергията експлодира в мен и аз загубих съзнание.
— Госпожице? Госпожице, добре ли сте?
Беше ми студено. Устата ми беше пресъхнала. Всичко ме болеше. Какво се бе случило?
— Дайте едно одеяло насам! Госпожице, чувате ли ме?
— Да — промърморих аз и се опитах да отворя очи. Какво беше това… това ужасно чувство?
Някакъв непознат се бе навел над мен — човек с весела червено-жълта униформа. На джобчето на ризата му пишеше Лунапарк „Карнавален залив“.
„Карнавалният залив“. Влакчето на ужасите. Дани.
Трескаво се заоглеждах, най-после осъзнала защо се чувствам толкова зле.
Дани го нямаше.
Както и Сърцето.
5
Вълшебната думичка
Нямаше начин да се измъкна. Не и преди да ме прегледа лекар, както казаха.
— Някой видя ли момчето, с което бях? — попитах. — Ей толкова високо, кестенява коса, много сини очи?
Никой не го беше виждал.
— Той ще се върне — каза човекът от персонала на „Карнавалния залив“, който ме бе намерил. — Сигурно е тръгнал да търси помощ.
Гледаше ме толкова съжалително и определено си мислеше, че Дани е абсолютен страхливец, щом така е изоставил приятелката си. Не можех да му кажа, че стореното е много, много по-лошо.
Най-лошото.
Не спирах да треперя. Отвътре се чувствах куха. Празна и черна.
Най-после намериха лекарка, която ми провери пулса и кръвното и светнат с малко фенерче в очите ми. Обясних й, че не, не съм си ударила главата и не, нямам проблеми с дишането. Обаче не можех да спра да треперя.
— Случайно да сте клаустрофобичка? — попита тя.
Едва не й казах „не“, но после размислих. Тя нямаше да ме остави да си тръгна без някакво обяснение, а съвсем не можех да й разкажа какво точно стана. Клаустрофобията щеше да свърши работа.
— Малко — отговорих. — Е, всъщност не чак толкова малко.
И тя прибра фенерчето си в джоба.
— Уплашихте ли се, когато токът в тунела спря?
Кимнах и си казах, че не лъжа чак толкова — наистина се бях уплашила; ужасно ме беше страх, че нещо се бе случило с Дани. А през цялото време той се е подготвял да… Стомахът ми се сви при тази мисъл и аз си поех дъх на пресекулки.
Тя ме погали по ръката.
— Успокой се, Уил. Мисля, че разбрах какво е станало. Толкова си се уплашила, че си започнала да дишаш прекалено учестено и кислородът просто не ти е стигнал. Ако това се повтори, просто се концентрирай върху дишането. Дишай бавно, дълбоко. И ще се оправиш.
— Благодаря.
— А сега има ли кой да те заведе вкъщи? Още си в шок.
Накрая човекът от персонала изяви желание. Но когато се озовахме през няколко блока от нашия, токът спря повторно и в центъра на Хедърфилд настъпи адско задръстване, затова казах, че ще се прибера пеша. Всъщност затичах. Трябваше да се добера до апартамента на Дани. Трябваше да хвана този двуличен, лъжлив крадец преди той…
— Уил!
Тарани. И Корнелия. И Ирма. И Хей Лин.
Всички чакаха пред нашия блок. Изглеждаха… някак вцепенени.
— Уил, какво стана? Ние… всички ние имахме ужасно предчувствие. Но като дойдохме тук, теб те нямаше. И те чакаме… Уил, какво има?
Не можех да им кажа. Просто не можех.
Но трябваше.
— Дани беше — гласът ми прозвуча мъртвешки дори в собствените ми уши. — Той… той открадна Сърцето.
Корнелия прилепи ръка към вратата на апартамент 26 Б. Ключалката поддаде. Това е един от специалитетите й — да мести предмети със силата на мисълта си.
Всички влязохме вътре. В коридора Хей Лин светна с фенерчето си. Никой. Нищо. Нито дрехи, нито обувки. Същото — в кухнята. И в хола. Празно. Е, беше си повече или по-малко празно дори когато Дани живееше тук. Но сега той очевидно беше изчезнал. Въпросът беше къде.
— Боже мили! — Корнелия бе останала без дъх. — Вижте!
Тя насочи фенерчето си към нещо, което някога е било електрически контакт. Сега от него беше останала само почерняла, изгоряла и застинала на мехурчета пластмаса. Както открихме, същото бе положението и с всички други контакти в апартамента. А на голия дървен под в хола се бе появил голям черен кръг, около метър в диаметър.