— Студеничко е — зъбите на Хей Лин тракаха. — Тя кога ще се върне?
— Когато се справи с бурята — отговори господин Къдълфлийс. — Може да е съвсем скоро, защото тази е малка.
Преди известно време бях осъзнала, че онова, което ние и господин Къдълфлийс разбираме под „малък“, изобщо не беше едно и също. Вероятно не беше минал и четвърт час и блестящото бяло създание, което бях видяла, кацна на балкона, посмали се малко, стана по-плътно и изчезна зад парапета. След миг в стаята пристъпи много голям бял вълк.
— О! — възкликна вълкът, щом ни видя. — Извинете. Един момент.
Изригна светлина — толкова ослепителна, че трябваше да затворя очи. След това усетих силна горещина. Когато отново погледнах, на мястото, където преди миг се бе свил вълкът, стоеше достолепна нимбусианка на ръст горе-долу колкото госпожа Къдълфлийс, но много, много по-елегантна.
— Не знаех, че имам посетители — каза саламандърът — Не идват много често.
Нямаше ли нотка на самотност в този глас? Това беше доста необичайно за създание, което се храни със светкавици, а трите трансформации само за няколко минути ни оставиха странно несигурни — с кого или с какво разговаряхме всъщност? Замислих се — тя беше красива на фона на тъмносивото небе, но тук у нея се усещаше живот — чиста жизнена сила, която ми напомни за…
За Дани. Естествено.
— Добър ден, мадам Солана — започна господин Къдълфлийс. — Тези момичета са изминали много път, за да стигнат дотук и да разпитват за някого, който може да ви е роднина.
— Така ли? — тя ни измери с поглед подред.
Забелязах, че не е променила очите си — те все още бяха хищническите жълти очи на вълка. Само ирис. Никакво бяло.
— И кой може да е той?
— Нарича се Дани — несигурно отговорих. — Но не знам дали това е истинското му име.
Тя го познаваше. Бях сигурна. Но нямаше да си признае.
— Не е име на саламандър — отвърна точно както бе казала и госпожа Къдълфлийс.
— Моля ви, мадам Солана. Той взе нещо, което ми принадлежи, нещо, което е опасно за него. Трябва да си го върнем. Колкото за негово, толкова и за наше добро.
— Така значи. И какво е това опасно нещо? — попита тя, а вълчите очи не се откъсваха от лицето ми.
Не можех да й кажа. Всеки саламандър, усетил Сърцето, ще поиска да го притежава. Така беше казал Оракулът. А аз не исках друг саламандър крадец да смени първия. Изведнъж се замислих за странните неща по полиците. Дали не бяха сврачешките й съкровища? Енергия. Вятърната мелница би могла да я произведе, лещите — да я фокусират под формата на светлина. Въглищата… е, предполагам, че и те бяха енергия — в много твърда форма. А в талисмана може би имаше някакъв вид магическа енергия. Изглеждаха ми твърде жалки съкровища за някого, който е в състояние да се рее между мълниите, но аз не съм саламандър.
— Ами просто… спомен — измърморих уж небрежно. — Но ми беше даден от един важен за мен човек и по право ми принадлежи.
— И сега си го искаш обратно.
— Да.
— От този… Дани, който го е взел.
— Да.
Тя се втренчи в мен — както ми се стори — много продължително. Жълтият й поглед беше неразгадаем. После наведе глава.
— Не мога да ти помогна.
— Но вие…
Вие го познавате, исках да кажа. Ръката на господин Къдълфлийс стисна лакътя ми много здраво.
— Мадам Солана е уморена от своята битка — припряно рече той. — Не трябва повече да се натрапваме.
Женската форма бе започнала да трепти. Нишчиците светлина бяха започнали да се разплитат от къдравата бяла козина, която толкова приличаше на тази на госпожа Къдълфлийс. А жълтите очи светеха още по-златни отпреди.
— Не мога да ти помогна — повтори тя с глас, който звучеше напрегнато. — Моля, вървете си.
— Веднага, мадам.
Господин Къдълфлийс ни заблъска всичките надолу по стълбите.
— Бягайте — гласът му беше задавен. — Изчезвайте от хълма. Веднага!
Звучеше толкова настойчиво, че изобщо не си и помислихме да го питаме каквото и да било. Просто тичахме. На половината път надолу по хълма зад нас избухна светлина и земята се разтресе. Всяка кост по главата ми сякаш вибрираше от гневния писък. Като от зъболекарска бормашина, но от много голямо разстояние. В писъка се чуваше една дума. Име.
— Халидан!
Това ли беше истинското име на Дани? Реших, че да.