Извърнах се към него.
— Я стига! Ако смятате, че имам намерение да кажа на госпожа Къдълфлийс, че сме ви зарязали на един горящ хълм в разгара на… на Саламандрова буря, ще трябва да измислите нещо друго.
Той ме погледна удивено, сякаш никога не бе очаквал едно „агънце“ да му говори така. Отвори уста да каже нещо, но след миг пак я затвори.
Счупената кола спря до нас с подрънкване.
— Успяхме! — Корнелия звучеше изненадана и тържествуваща. После изведнъж залитна и седна на земята, търкайки слепоочия. — Оооо. Главата ми!
Хей Лин изглеждаше малко по-добре, но беше бледа и задъхана. Ала сега нямах време за това.
— Тарани! Какво става?
— Побързайте! — извика тя през стиснатите си зъби. Насочи се към поредния пламък и го избута встрани от пътя. По лицето й се стичаше пот и попиваше в плитките й, а очилата й се бяха изкривили.
— Ирма, помогни ми да качим господин Къдълфлийс на колата.
— Ами счупеното колело?
Опитах се да го понаместя по-добре. Не бях убедена обаче, че съм успяла да го оправя.
— Просто ще задържим колата плътно помежду ни. Пък и нали е нанадолнище.
Изправихме господин Къдълфлийс… е, не точно на крака, защото единият висеше безпомощно и изглеждаше лошо счупен. Но поне на здравия му крак. С помощта на Ирма и с моята той седна на колата и се плъзна навътре.
— Тръгваме надолу — казах на Тарани. — Ирма, ще й помогнеш ли? Тя не може хем да следи огъня, хем да гледа и накъде върви.
— Дадено — съгласи се Ирма. — А може и да успея да угася някой и друг пламък.
Отново се разнесе гръм. Под краката ни хълмът потрепери.
— Крайно време е да тръгваме. Хей Лин, Корнелия, знам, че сте изморени, но наистина ще трябва да ми помогнете с колата…
Хей Лин кимна едва-едва и застана от едната страна на каруцата. Корнелия продължаваше да си седи на земята, стиснала глава с ръце.
— Корнелия?
— Махайте се — измърмори тя. — Главата ме боли.
Беше се изчерпала, за да докара колата при нас. Нищо не й бе останало — нито сила, нито енергия. Енергия. Това все пак беше в моята област, нали?
— Корнелия… имам нещо за теб.
Тя изненадано вдигна глава. Поставих ръцете си от двете страни на лицето й — почти както Дани бе сторил с мен тогава. И й дадох сила.
Докоснах и умореното лице на Хей Лин. После на Ирма. После на Тарани. Собствените ми рамене хлътнаха. Зад слепоочията ми се появи лека пулсираща болка. Междувременно Корнелия бе успяла да се изправи на крака.
— Защо го направи? — попита тя. — Сега и двете сме изморени.
— Да, но само наполовина…
Виеха ветрове. В небето трещяха гръмотевици. Огън помиташе хълма. Ала ние се добрахме до долу. Поопърлени, но цели.
Подслонът беше малко по-голям от дупка в хълма. Но все пак предлагаше защита от градушката и алените мълнии. И беше почти сух. Влажната земя не допускаше огъня дотук.
Нямахме нищо за ядене. Останала ни беше само бутилка вече топла вода. Изпихме я. И зачакахме.
— Как е глезенът ви? — попитах господин Къдълфлийс.
— Все така счупен — изгрухтя той. — Но ще се оправи. След като му дадохте възможност. Благодаря ви, момичета.
Усмихнах се.
— Пак заповядайте — една прозявка ме свари неподготвена. — Стига да не е прекалено скоро…
Не можех да си спомня кога за последен път съм била толкова изморена. Гърдите ме боляха. Вече не просто спазъм, а дълбока, отчайваща, постоянна болка. Ако бурята не свършеше скоро, трябваше… или да тръгна право към нея, или да накарам другите да ме вържат, за да не го направя. Исках си Сърцето обратно. И това май беше единственото, за което можех да мисля.
— Какво все пак е Саламандрова буря? — любопитството на Ирма беше по-силно от изтощението й.
— Буря, предизвикана от саламандър — просто отговори господин Къдълфлийс. — Обикновено се разразява само когато те се бият помежду си.
Вслушвах се в рева на огъня и потръпванията на хълма.
— Често ли го правят?
Той се усмихна уморено.
— Не. Почти никога. Ако го правеха по-често, Нимбус щеше да бъде пустиня.
Явно Дани се биеше със Солана. Исках да разбера кой печели.
8
Да дадеш сърцето
Едва на зазоряване адските ветрове утихнаха, гръмотевиците, които тресяха земята, спряха. Някои от нас бяха поспали. Без мен. Болката в гърдите ме държеше будна.