— О, не! Не мога да повярвам. Не отново!
Малко след това тя тихо почука на вратата ми.
— Уил, моля те. Когато токът дойде, ще можеш ли да направиш оная твоя компютърна магия? Иначе два часа труд ми отиват на вятъра.
— Ще опитам.
Мама нямаше предвид истинска магия, а просто си мислеше, че съм наследила компютърните й умения и ги усъвършенствам.
Тя въздъхна:
— Знаеш как е — истинските жени не си правят резервни файлове. Те просто изпадат в нервна криза и плачат.
Тарани се изкиска. Мисля, че и мама се усмихна, но в мрака не можех да съм сигурна.
— Идвайте в кухнята — рече тя. — В термоса има малко чай, а аз ще запаля някоя свещ. Надявам се все пак електроснабдяването да се нормализира. Иначе в града няма да остане нормален компютърджия.
Беше ми приятно да поседя в тъмната кухня с мама и с Тарани и нямах нищо против да поотложим за известно време квадратните корени. Съзнавах обаче, че Джеймс и Фрида, компютърът Джордж и Били, старият ни телевизор, както и всички останали уреди, бяха уплашени, а когато мама беше наблизо, не можех да ги успокоя.
— Много е странно, нали? — обадих се, докато отпивах от чая. — Какво всъщност става? Деветдесет спирания на тока за една седмица, а? Някой трябва да направи нещо.
Хванах насочения към мен поглед на Тарани. Тя кимна бавно:
— Да, някой наистина трябва да провери какво става.
3
Електричество и вода
— Днес вече прекалено много хора имат климатици — каза Корнелия. — И компютри. И сушилни за пране. И около милион други уреди, всеки от които използва много електроенергия.
— Обаче още не е чак толкова горещо, за да са включени климатиците — възрази Хей Лин. — Мисля, че Уил е права. Това не е нормално.
Бяхме се събрали в изоставена сграда на няколко преки от търговския център „Ханидю“. Тя в никакъв случай не беше сред забележителностите, показвани по време на панорамна обиколка на Хедърфилд. По-скоро приличаше на дълбока дупка в земята с няколко бетонни колони, без покрив и с много плевели и ръждива на цвят вода. Не беше от местата, на които виси средностатистическият тийнейджър. Но имаше едно предимството — през повечето време тук нямаше никого, което на практика я правеше привлекателно място за нашите упражнения. Да не би да мислите, че ние нямаме нужда от тренировки? Помислете пак!
— Ами тогава? — обади се Ирма. — Ние какво да направим? Да питаме ли Оракула?
— Я стига — отряза я Корнелия. — И как ще стане това? Почтени Оракуле, компаниите за ток и вода в Хедърфилд си имат сума ти неприятности, бихте ли били така любезен да им помогнете малко? В случай че не сте чак толкова зает да се занимавате със съдбата на цялата Вселена.
Формулиран така, проблемът изглеждаше прекалено дребен, за да занимаваме Оракула с него.
— Така си е — продължи Корнелия. — И вероятно ще ни каже да се справяме сами. Както обикновено.
Това го каза с известна доза гордост и аз не можех да не се усмихна. Наистина Оракулът рядко се намесваше пряко, но по някакъв начин ни караше да вярваме, че ако ние самите сторим най-доброто, ще можем да решим и най-заплетения проблем.
— Обикновено след като говорим с него, поне знаем какво се предполага да оправим — рече Тарани. — Но ако това тук не са просто сривове в енергозахранването, нямам никаква представа какво са, нито знам защо стават.
— Уил… ти не можеш ли да го попиташ? — обади се Ирма.
Намръщих се.
— Искаш да кажеш да питам тока ли? Самата енергия? Бих могла да опитам, обаче… електричеството всъщност няма памет. Ако го има, значи е тук, когато спре, просто го няма. Включ-изключ. С повече късмет бих могла да питам… о, не, не знам, може би един от трансформаторите на електроцентралата. Ако нещо толкова голямо въобще си направи труда да говори с мен. Но нямам никаква представа как да се доберем дотам.
— Сигурно може да отидем да разгледаме — предположи Хей Лин.
— Аз ще разбера — зарече се Тарани. — Сега ще се упражняваме ли, или не? Вече става късно.
Потренирахме още известно време. Правим го по различен начин. Понякога се опитваме да накараме нашите стихии да работят заедно над сложни неща като астралните близнаци. Това е наистина фина работа, обаче е и доста страшна — да създадем двойничка на някоя от нас или пък на всички нас. Да гледаш астралната близначка е все едно да гледаш себе си — и това е страшното. Тя се движи като теб, говори като теб — изобщо прави това, което ти би направила. Веднъж създадох една, която вършеше всичко наопаки, но това е друга история.