Във Великата зала се извършваха пищни аудиенции, посрещаха се официално чужди посланици, провъзгласяваха се пред важни особи на кралството мирни договори и меморандуми за обявяване на война и голямото дълго помещение подобаваше и на името, и на предназначението си. Сега в него нямаше жив човек, освен самата нея, и то изглеждаше кухо и сумрачно като пещера. По цялата дължина на залата преминаваха две стройни редици дебели бляскави бели колони, с височина по десет разтега, а в другия край върху мраморен подиум се издигаше Лъвският трон, с червен килим по белите мраморни стъпала от червено-белите плочки на пода. Тронът беше с размери за жена, но все пак изглеждаше масивен с краката с форма на лъвски лапи, гравиран и с позлата, с Белия лъв от лунни камъни, изпъкващ върху поле от рубини и прогласящ, че който седи на този трон, властва над велика държава. От големите витражи, вградени във високия сводест таван, се взираха кралиците, основали държавата Андор, и ликовете им се редуваха с Белия лъв и със сцени на битки, които са водили, за да съградят държавата Андор от един-единствен град в разпадащата се империя на Артур Ястребовото крило. Много страни, възникнали след Стогодишните войни, вече не съществуваха, но Андор продължаваше да съществува вече хиляда години след основаването си и процъфтяваше. Понякога Елейн изпитваше чувството, че тези образи я съдят, претеглят я доколко е достойна да тръгне по оставената от тях следа.
Веднага щом се появи във Великата зала, се появи и някаква друга жена, седнала на Лъвския трон. Беше тъмнокоса девойка в червена коприна на дипли, извезана със сребърни лъвове по ръкавите и подгъва, с наниз от огнекапки с големината на гълъбово яйце на шията и Короната на розата на главата й. Беше отпуснала леко едната си ръка на облегалката на трона с лъвска глава и царствено оглеждаше залата. След което очите й се спряха на Елейн, позна я и се втренчи стреснато в нея. Короната, огнекапките и копринените одежди мигом се стопиха и се смениха с прости вълнени дрехи. След малко изчезна и самото девойче.
На Елейн й стана смешно. Дори кухненски слугинчета сънуваха, че седят на Лъвския трон. Дано девойчето не се бе събудило изплашено или поне да бе отишло в някой друг приятен сън. По-безопасен сън от Тел-айеран-риод.
Някои неща в тронната зала се местеха. Съществуваха изменчиво. Изящните светилници, подредени в редици по дължината на залата, сякаш вибрираха пред високите колони. Грамадните сводести врати се оказваха ту отворени, ту затворени само за едно мигване на окото. Само неща, които стояха неподвижно за продължително време имаха своето стабилно отражение в Света на сънищата.
Елейн си представи огледало на стойка и то се появи пред нея и отрази лика й, в зелена копринена рокля с висока яка и извезана със сребро по бюстието. Носеше обеци с едри смарагди и по-малки, вплетени в червенозлатите й къдрици. Накара смарагдите да изчезнат от косата й и кимна. Подходящо за щерка-наследница, но не чак толкова демонстративно. Човек трябва да внимава с представата за себе си тук, иначе… Скромната зелена коприна мигом се превърна на тарабонска рокля със съблазнително прилепналите по тялото гънки, после в тъмни широки панталони на Морския народ, с боси стъпала, със златните обеци и халка на носа, и верижката с медальончета от едното ухо до носа, чак до татуировките по ръцете. Но без блузата, както се носеха жените на Ата-ан Миере в открито море. С изчервени бузи, тя припряно върна всичко както си беше отначало, след това смени смарагдовите обеци с най-обикновени сребърни халкички. Колкото по-просто си представиш облеклото, толкова по-лесно беше да се поддържа.
Остави огледалото да изчезне — просто трябваше да престане да се съсредоточава върху него — и вдигна очи нагоре към строгите ликове на кралиците.
— Жени на моята млада възраст са взимали трона — каза им. Не бяха много обаче. Само седем, успели да носят продължително време Короната на розата. — Жени по-млади от мен. — Три на брой. А една от тях бе оцеляла само за година. — Не твърдя, че ще съм велика като вас, но няма и да ви посрамя. Ще бъда добра кралица.
— На прозорците ли говорим? — каза Нинив и Елейн се сепна от внезапната й поява.
Тъй като използваше копие на пръстена, който Елейн носеше в пазвата си, изглеждаше мъглява и почти прозрачна. Нинив се намръщи, опита се да закрачи към Елейн, но се олюля и за малко да се препъне във впитата по тялото й тъмносиня тарабонска дреха — при това много по-тясна от онази, дето Елейн си бе представила преди малко. Нинив я огледа изумена и тутакси я превърна в андорска рокля от същата цветна коприна, извезана със злато по ръкавите и бюстието. Все говореше за „добрата вълна на Две реки“, която много хубаво си й прилягала, но виж, че и тук, където можеше да се появи в такава, ако много държи, почти никога не го правеше.