Елейн си направи копие на един от столовете в дневната си. Много по-лесно беше да си го поддържа.
— О, една прокламация на Амирлин си е почти като закон — каза Егвийн. — Докато Съветът не измисли начин да я заобиколи. Най-новото им оплакване е, че разполагаме само с шестнадесет Посветени. Макар че повечето Сестри продължават да броят Фаолайн и Теодрин в бройката на Посветените. Но дори осемнадесет не са достатъчно, за да се осигурят на новачките уроците, които трябва да се водят от Посветени, Налага се да ги поемат Сестри. Според мен някои се надяваха, че лошото време ще забави притока им, но не стана така. — Усмихна се и в черните й очи пробяга лукав блясък. — Имаме една съвсем нова новачка, която бих искала да ти представя, Нинив. Шарина Мелой. Баба. Мисля, че ще се съгласиш, че е забележителна жена.
Столът под Нинив съвсем изчезна и тя тупна шумно на пода. Но май изобщо не го забеляза, а остана да седи, зяпнала стъписано Егвийн.
— Шарина Мелой ли? — промълви тя с треперещ гласец. — Тя е новачка?
Роклята й сега придоби съвсем непозната за Елейн кройка — с широки и дълги ръкави, тясно и много дълбоко деколте, извезано на цветенца и с перли. Косата й се спускаше до кръста, стегната с шапчица от лунни камъни и сапфири, нанизани на много тънки златни конци. А на левия й безимен пръст имаше широка златна халка. Само ки’сайн и пръстенът с Великата змия си останаха същите.
Егвийн примига.
— Знаеш я по име?
Нинив стана и заоглежда роклята си. Вдигна лявата си ръка и много колебливо опипа златната халка. Странно, но остави всичко както си беше.
— Може и да не е същата жена — измърмори тя. — Не е възможно да е тя! — Направи си нов стол пак, като този на Егвийн, изгледа го намръщено, сякаш му заповядваше да си остане какъвто е, но въпреки това, докато седне, столът се заинати и му израсна висок резбован гръб. — Имаше една Шарина Мелой… По време на изпитанието ми за Посветена — заговори бързо Нинив. — Не съм длъжна да говоря за това; такива са правилата!
— Разбира се, че не си — каза Егвийн, въпреки че я изгледа с толкова странно изражение, колкото сигурно беше и това на Елейн. Но нищо не можеше да се направи. Когато Нинив решеше да бъде опърничава, и мулетата можеха да се учат от нея.
— Понеже спомена за Родството, Егвийн — каза Елейн, — измисли ли нещо за Клетвената палка?
Егвийн вдигна ръка, сякаш искаше да я прекъсне, но отговори спокойно и уверено.
— Не е необходимо да се мисли повече, Елейн. Трите клетви, изречени с Клетвената палка, са това, което ни прави Айез Седай. Отначало не го разбирах, но вече ми е ясно. Още в първия ден, когато взема Кулата, ще изрека Трите клетви над Клетвената палка.
— Това е лудост! — избухна Нинив и почти скочи от стола си. Изненадващо, но си остана същият, както и облеклото й. Много изненадващо. Ръцете й се свиха в юмруци. — Знаеш много добре докъде води това! Родството е доказателство! Колко Айез Седай доживяват до над триста години? Или ги стигат? И не ми казвай, че не бива да говоря за възрастта! Тази традиция е глупава и ти го знаеш, Егвийн. Реане я наричаха „старшата“, защото беше най-старата родственичка в Ебу Дар. Но най-старата от всички е една жена на име Алойсия Немосни, търговка на масло в Тийр. Егвийн, тя е почти на… шестстотин години! Когато Съветът го чуе, убедена съм, че всички ще пожелаят Клетвената палка да се прибере в килера.
— Светлината е свидетел, че триста години са много време — намеси се Елейн, — но и аз не бих казала, че ме радва перспективата да си съкратя живота наполовина, Егвийн. А какво ще кажеш за Клетвената палка и твоето обещание пред Родството? Реане иска да бъде Айез Седай, но какво ще стане с нея, когато се закълне? Ами Алойсия? Няма ли веднага да се катурне и да умре? Не можеш да искаш от тях да се закълнат, без да знаеш.
— Аз не искам нищо. — Лицето на Егвийн си остана все така гладко, но гласът й прозвуча хладно. И твърдо. И очите й дълбаеха като свредели. — Всяка жена, която иска да бъде Айез Седай, ще се закълне. И всяка, която откаже и въпреки това се нарича Айез Седай, ще понесе цялата тежест на правосъдието на Кулата.
Пред този суров поглед Елейн преглътна, а Нинив пребледня. Сега слушаха не приятелката си, а Амирлинския трон, а за Амирлинския трон нямаше приятелки, когато произнася присъда.