— Трябва да слезем колкото се може по-бързо на някой от долните етажи — промърмори той. Все още никой не беше ги срещнал, но на следващия ъгъл можеха да се натъкнат на десетима души наведнъж. — Да не забравиш, просто попитай първия срещнат слуга къде да намерим Нинив и Мат. Не усложнявай нещата.
— Ха! Добре че ми го припомни, Ранд. Знаех си, че нещо ми се е изплъзнало от ума и така и не можех да се сетя какво е!
Ранд въздъхна. Всичко това беше твърде важно, за да си играят игрички, но ако я оставеше, щеше да го направи. Не че тя го виждаше по този начин. Но понякога нейните представи за важно много се различаваха от неговите. Много. Трябваше добре да си отваря очите с нея.
— Я, госпожа Фаршоу — подвикна женски глас зад тях. — Госпожа Фаршоу е това, ако не се лъжа?
Ранд се обърна и торбата се люшна и го удари по гърба. Пълната сивокоса жена, зяпнала удивено Мин, беше последната личност, която искаше да срещне след Елейн и Авиенда. Зачуден защо е облякла червен жакет с Белия лъв на гърдите, той се изгърби и извърна очи. Най-прост ратай, дошъл да си върши работата. Няма защо да му обръща внимание.
— Госпожо Харфор! — възкликна Мин и разцъфна в радостна усмивка. — Да, аз съм. А вие сте точно жената, която търсех. Боя се, че се загубих. Бихте ли ми казали къде да намеря Нинив ал-Мийра? И Мат Каутон? Този човек носи нещо за Нинив.
Първата слугиня изгледа Ранд малко намръщено, след което отново насочи вниманието си към Мин. Повдигна вежда заради облеклото й и сигурно заради прахта по него, но не каза нищо.
— Мат Каутон ли? Не мисля, че познавам такъв. Освен ако не е някой от новите слуги или от гвардейците? — подвоуми се тя. — Колкото до Нинив Седай, тя е много заета. Най-добре да ми предадете каквото носите за нея. Ще й го оставя в стаята.
Ранд се сепна. Нинив Седай? Защо другите — истинските Айез Седай — все още й позволяваха да си играе на това? А и Мат не бил тук? Явно че изобщо не бе идвал. Вихър от цветове забушува в главата му, почти се оформиха в образ, който още малко и щеше да различи. За миг цветната вихрушка изчезна, но той се олюля. Госпожа Харфор отново го изгледа навъсено. Сигурно си помисли, че е пиян.
Мин също се намръщи умислено и потупа с пръст брадичката си, но това продължи само миг.
— Смятам, че Нинив… Седай иска да го види лично. — Колебанието едва се забеляза. — Бихте ли го завели до покоите й, госпожо Харфор? Имам да свърша още нещо преди да си вървя. А ти, Нули, внимавай как се държиш и прави каквото ти казах… Иначе е добър човек, госпожо Харфор.
Ранд отвори уста, но преди да каже и дума, тя забърза, почти побягна по коридора. Толкова бързо се понесе, че наметалото й заплющя отзад като знаме. Огън да я гори дано, щеше да се опита да намери Елейн! Всичко щеше да развали!
„Плановете ти се провалят, защото искаш да живееш, безумецо.“ Дрезгав, настървен шепот бе гласът на Луз Терин. „Приеми, че си мъртъв. Приеми го и престани да ме изтезаваш, безумецо!“ Ранд потисна гласа до тихо бръмчене. Хапливче, забръмчало в тъмните кътчета из главата му. Нули? Що за име беше пък това?
Госпожа Харфор зяпна след Мин, след което съвсем ненужно придърпа пешовете на червения си жакет и обърна неодобрителния си поглед към Ранд. Въпреки Огледалната маска виждаше извисен над главата й мъж, но Рийни Харфор не беше от тези, които ще се стъписат пред подобна дреболия.
— Видът ти никак не ми харесва, Нули — заяви тя и присви вежди. — Тъй че внимавай в стъпките си. Много внимавай, ако имаш ум в главата.
Стиснал с едната ръка ремъка на кожената торба, Ранд дръпна перчема си с другата и измърмори навъсено:
— Да, госпожо. — Първата слугиня можеше да го познае по гласа. Бяха се разбрали с Мин тя да води всички разговори, докато намерят Нинив и Мат: Какво щеше да прави, в името на Светлината, ако наистина му доведеше Елейн? И Авиенда навярно. Тя, изглежда, също беше тук. Светлина! — Ще ме прощавате, госпожо, но май трябва да побързаме. Трябва да видя Нинив колкото може по-скоро. — Леко надигна торбата. — Това нещо май е много важно за нея. — Ако приключеше преди да се е върнала Мин, сигурно щеше да успее да се махне с нея, без да се налага да се среща с двете.